Шестте дни на Кондора
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте дни на Кондора». Краткое содержание книги:
— Бихте ли, искам да кажа, би ли влязъл за минутка?
Всяко отвличане от задълженията бе добре дошло.
— Разбира се, Рич.
Влязоха в малката стаичка, определена за счетоводител-библиотекаря, и седнаха — Хайдегер зад бюрото си, а Малкълм на стария тапициран стол, останал от предишните наематели на сградата. Няколко секунди те седяха в мълчание.
Горкият човечец, помисли си Малкълм. Изплашен си до смърт и все пак още се надяваш да се издигнеш отново с усърдие и прилежание в работата.
Все още се надяваш да ти върнат ранга и положението, за да можеш да се преместиш от тази прашна зелена канцеларийка в друга, също толкова прашна, но по-секретна канцеларийка. Може би, помисли си Малкълм, ако имаш късмет, следващата ти стая ще бъде боядисана в един от трите цвята, предназначени да „оптимизират работната среда“, и дори ще ти се падне хубава синя стая в същия успокояващ оттенък като три от стените в моята и един куп други правителствени канцеларии.
— И така! — Високият глас на Хайдегер изкънтя в стаята. Той изведнъж осъзна силата му, облегна се на стола си и започна отново: — Аз… не ми е приятно да те занимавам с тия работи…
— О, няма нищо.
— Та така! Виж какво, Рон — мога да те наричам Рон, нали? Както знаеш, аз съм нов тук. Реших да разгледам документите от последните няколко години, за да се запозная с дейността на отдела. — Той нервно се засмя. — Сведенията, които ми даде доктор Лапе, бяха, да кажем, най-малкото непълни.
Малкълм се присъедини към смеха му. Всеки, който намираше доктор Лапе за смешен, имаше нещо в главата. Малкълм реши, че Хайдегер може би все пак ще му хареса.
Той продължи:
— Виж, ти си тук от две години, нали? Откак отделът се е преместил от Лангли.
Аха, помисли си Малкълм, докато кимаше с глава. Две години, два месеца и няколко дни.
— И така. Виж, аз открих някои несъответствия, които, струва ми се, трябва да бъдат изяснени, и си помислих, че може би ти би могъл да ми помогнеш. — Хайдегер спря и получи от Малкълм едно изпълнено с готовност, но въпросително свиване на раменете. — Виж, открих две странни неща, по-точно странни неща в две области.
Първото се отнася до счетоводните отчети, разбираш, нали, пари, получавани и изплащани за разходи, заплати и така нататък. Ти сигурно не знаеш нищо по този въпрос и ще трябва да се оправям сам. Но другото засяга книгите, затова първо искам да попитам теб и другите аналитици, за да видя какво мога да открия, преди да отида при доктор Лапе с писмен доклад. — Той спря за ново насърчително кимване. Малкълм не го разочарова.
— Някога, хм, някога забелязвал ли си да липсват книги? Не, почакай — поправи се той, като видя объркания поглед на лицето на Малкълм, — ще започна отначало. Знаеш ли да е имало случай да не сме получавали книги, които сме поръчали или които е следвало да получим?
— Доколкото ми е известно — не — отвърна Малкълм, като започна малко да се отегчава… — Ако ми кажеш кои книги липсват или може би не липсват… — Той остави изречението си недовършено и Хайдегер го поде:
— Ами там е работата, че не знам съвсем точно. Искам да кажа, не съм абсолютно сигурен дали има липси и ако има такива, кои книги липсват и дори защо липсват. Много е объркано.
Мислено Малкълм се съгласи.
— Виждаш ли — продължи Хайдегер, — по някое време през 1968 г. сме получили пратка книги от отдела ни по закупуването в Сиатъл. Всички изпратени от тях томчета са пристигнали, но случайно забелязах, че служителят, който ги е приел, се е подписал срещу пет сандъка с книги, а разплащателният ордер — и трябва да добавя, той носи знаците и подписите и на нашия агент в Сиатъл, и на превозващата фирма — е за седем сандъка. Това означава, че ни липсват седем сандъка с книги, без всъщност да имаме липси. Разбираш ли какво искам да кажа?
Малкълм послъга:
— Ами да, разбирам, но си мисля, че е станала грешка. Някой, вероятно нашият служител, не е можел да брои. Както и да е, нали казваш, че не ни липсват книги? Защо просто не зарежеш всичко това?
— Нищо не разбираш! — възкликна Хайдегер, като се наведе напред и порази Малкълм с напрежението в гласа си. — Аз отговарям за тези документи! Когато поех работата, трябваше да се подпиша, че съм получил всичко в пълен ред. Аз го направих и сега тази грешка ми обърква цялата документация! Не изглежда никак добре и ако някога излезе наяве, вината ще падне върху мен. Именно върху мен! — Докато говореше, той се бе навел силно през бюрото и гласът му отново кънтеше.