Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, но брат ми отсъства — каза Арабела. — Мисля, че ще го намерите в Лондон.
Явно информацията не го заинтересува.
— Орхидеите ви са прекрасни — отбеляза той тихо.
— Обичам да се занимавам с тях — отвърна тя, решена да не показва любопитство, в случай че той не заговори веднага за причината за посещението си. Щракна с пръсти, кучетата се отделиха от херцога — колебливо, както й се стори, — и дойдоха при нея, за да се отпуснат послушно в краката й.
— Красиви кучета.
— Да. — Арабела приглади влажните кичури, нападали по челото й, притеснена от зачервеното си лице.
— Не би било зле да отидем на по-хладно място — предложи загрижено херцогът. — Нали няма да ми се разсърдите, ако кажа, че изглеждате малко… сгорещена.
— Августовският ден е ужасно горещ, а аз работя в оранжерия — отвърна гневно тя. По него всяко косъмче беше пригладено, а рюшовете на ризата изглеждаха толкова свежи, сякаш току-що са били огладени. Макар че и той стоеше под стъкления покрив, който буквално поглъщаше слънчевите лъчи.
Мъжът наклони глава, отиде до вратата и я отвори. После направи подканващ жест. На минаване Арабела усети аромат на чист лен и лавандула. Аз сигурно мириша като оборски ратай, каза си тя и се ядоса още повече. В облицованата с плочки зала, където беше относително хладно, тя въздъхна облекчено. Кучетата също въздъхнаха доволно и се отпуснаха на хладния под.
— Всичко наред ли е, милейди? — Икономът излезе от сянката. Тонът му беше много загрижен. — Обясних на негова светлост, че лорд Дънстън отсъства и че вие сте заета, но той… — Изречението остана недовършено, ала за всички беше ясно, че херцог Сен Жюл не му е позволил да предупреди господарката си.
— Честно казано, нямам представа какво става, Франклин — отговори с лека усмивка Арабела и хвърли поглед към странния посетител. — Не би било зле да отведете негова светлост в салона. При тази горещина чаша бира ще му се отрази добре. За мен лимонада, ако обичате. А сега ви моля да ме извините, милорд. Само след няколко минути ще сляза при вас. — Арабела се поколеба малко и добави: — Освен ако не искате веднага да ми кажете причината за внезапната си поява в дома ми. Предполагам, че не сте дошли просто ей така? Възможно ли е бързо да ми обясните какво се е случило?
По лицето на мъжа пробяга одобрителна усмивка. За момент очите му блеснаха. Предизвикателството в тона на младата дама беше недвусмислено.
— За съжаление обяснението ще трае доста дълго, милейди — изрече учтиво той. — Ще ви очаквам в салона.
Арабела смръщи чело, любопитна, учудена и изпълнена с лошо предчувствие. После вдигна рамене и с щракане на пръсти даде знак на кучетата, преди да се обърне и да тръгне по задната стълба към своята стая. Борис и Оскар я последваха послушно.
— Моля те, Беки, донеси ми гореща вода — каза тя, когато влезе и свали влажната кърпа от косата си. — Ръцете ми са мръсни, а имам посетител.
— Да, милейди, знаем — отговори момичето с неприкрито любопитство. — Смятате ли, че носи вест от господаря?
— Предполагам — промърмори Арабела и разсеяно се огледа в голямото огледало на гардероба. — Брат ми е споменавал името му. — По дяволите, изглеждаше ужасно! Запотеното й лице беше като посипано с пръст, а косата й бе ужасно разрошена. — Побързай с водата, Беки, но първо ме разкопчай, ако обичаш. — Тя застана с гръб към момичето и Беки сръчно разкопча редицата ситни копченца на гърба. — Благодаря ти… а сега водата.
Арабела смъкна роклята, седна пред тоалетката и грабна четката. Тъмнокестенявите й къдрици бяха ужасно разбъркани. Докато четкаше косата си, тя размишляваше усилено. Между веждите й се вдълба бръчка, Фредерик често споменаваше Джак Фортескю, херцог Сен Жюл, и то винаги с враждебност. Но може би това не беше учудващо. Несъщият й брат не обичаше хората, а след краткото си пребиваване в Лондон Арабела знаеше, че обществото му отговаряше със същото. Честно казано, тя също не харесваше Фредерик. Смяташе го за слаба, посредствена личност, изпълнена с омраза, и не изпитваше към него сестрински чувства.
Но какво търсеше Сен Жюл в Лейси Корт, на трийсет мили от Лондон, сред черешовите градини на Кент?
Беки донесе медна кана с топла вода и я изля в легена. Арабела изми грижливо ръцете и лицето си, после почисти с четчица мръсотията под ноктите.
— Извади зелената утринна рокля от индийска коприна, моля те, Беки. Но да знаеш, че не искам корсет и кринолин. Много е горещо.
Посетителят й не беше облечен чак толкова официално и не носеше напудрена перука — значи и тя можеше да си позволи да го посрещне в по-непринуден вид.