Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Една дума привлече слуха на Етениел и я накара да се сепне и да изправи гръб на седлото си. Не бивзаше да се разсейва, твърде голям беше залогът.
— Айез Седай ли? — каза тя рязко. — Какво Айез Седай? — С изключение на тази на Пайтар, техните съветнички от Бялата кула до една бяха напуснали при вестта за неприятностите в Кулата, като собствената й Ниан и Еслинг на Еазар бяха избягали, без да оставят и една следа. Ако Айез Седай се бяха домогнали и до най-малкия намек за плановете им… Какво пък — Айез Седай винаги си имаха свои собствени планове. Винаги. Никак нямаше да й хареса, ако откриеше, че е пъхнала ръцете си в гнезда на оси — да, не само в едно.
Пайтар присви рамене, с леко смутено изражение. Голямо усилие за човек като него — той, както и Серайла, никога не позволяваше нещо да го смути.
— Едва ли си очаквала, че ще оставя Коладара зад гърба си, Етениел — отвърна той успокоително, — дори да можех да прикрия от нея приготовленията. — Етениел не го беше очаквала; любимата му сестра беше Айез Седай и му бе внушила дълбока привързаност към Кулата. Не го беше очаквала, но се беше надявала. — Коладара я споходиха гостенки — продължи той. — Седем на брой. Стори ми се разумно да ги взема със себе си при тези обстоятелства. За щастие, не се нуждаят от много убеждаване. Всъщност от никакво.
— Светлината дано да ни освети и да съхрани душите ни — въздъхна Етениел и чу ехото на своята въздишка от Серайла и Балдер. — Осем Сестри, Пайтар? Осем? — Сега Бялата кула със сигурност знаеше за всеки ход, който се канеха да предприемат.
— И с мен има още пет — вметна Тенобия, сякаш се хвалеше, че си има нови пантофки. — Намериха ме тъкмо преди да тръгна от Салдеа. Случайно, сигурна съм; изглеждаха не по-малко изненадани от самата мен. След като разбраха с какво съм се заела — още не ми е ясно как го направиха, но… — та след като разбраха, бях сигурна, че ще хукнат да потърсят Мемара. — Веждите й за миг се присвиха сърдито. Елайда много беше сбъркала, изпращайки Сестра да се опита да изнуди Тенобия. — Но пък — довърши тя — Илезиен и останалите проявиха повече дискретност и от мен.
— Все пак… — настоя Етениел. — Тринадесет Сестри. Остава само някоя от тях да измисли как да прати вест. Само няколко реда. По някой сплашен войник или слугиня. Смята ли някой от вас, че може да им попречи?
— Заровете вече са изтъркулени от чашата — отвърна простичко Пайтар. — Стореното — сторено. — Ако питаха Етениел, арафелците бяха почти толкова странни, колкото салдейците.
— По̀ на юг — добави Еазар — може би ще се окаже добре, че имаме със себе си тринадесет Айез Седай. — Думите му предизвикаха мълчание, а подтекстът остана да виси във въздуха. Никой не искаше да го изрече на глас. Бе много по-различно от това да се изправиш срещу Погибелта.
Тенобия ги стресна с внезапния си смях. Конят й затанцува, но тя го укроти.
— Смятам да поема на юг колкото може по-бързо, но тази нощ ви каня всички на пир в стана си. Можете да поговорите с Илезиен и дружките й и да видите дали вашите преценки съвпадат с моите. Сигурно утре вечер всички бихме могли отново да се съберем в стана на Пайтар и да разпитаме приятелките на неговата Коладара. — Предложението беше толкова разумно и толкова очевидно необходимо, че всички моментално се съгласиха. А после Тенобия добави, сякаш току-що сетила се: — За чичо ми Калян ще е висока чест, ако позволиш да седне до теб тази вечер, Етениел. Той изпитва огромна възхита към теб.
Етениел хвърли поглед към Калян Рамзин — той беше седял мълчаливо на коня си зад Тенобия, и една дума не беше изрекъл, сякаш бе затаил дъх — само го изгледа и за кратък миг този побелял орел също я изгледа. За миг тя забеляза нещо, което не бе виждала от кончината на своя Брис — погледа на мъж към жена, а не към кралица. Изненадата от това така я порази, че дъхът й секна. Очите на Тенобия пробягаха от чичо й към Етениел и тя се усмихна с тънка, доволна усмивка.