Хитрата сврака — с двата крака

Шефът на полицията се наведе да вземе дистанционното устройство, но Еймън скочи отгоре му и започна да го души. Наложи се трима полицаи да го озаптяват, а той продължи да ругае колкото му глас държи.

Били Гибсън въздъхна, погледна си пак часовника, взе дистанционното устройство и натисна бавно копчето.

Взривът се чу на километри, покривът на гаража — или може би на зимната градина? — отхвърча високо във въздуха. След броени мигове сградите бяха изравнени със земята, оставяйки след себе си само пушек, прахоляк и купчина камъни.

Когато олелията най-сетне утихна, се чу как камбаните на „Сейнт Мери“ отброяват някъде в далечината полунощ. Бившият шеф на полицейския участък беше на мнение, че това е краят на един прекрасен ден.

— Знаеш ли, Еймън — каза той, — убеден съм, че си струваше да си рискувам пенсията.