Обичай само веднъж
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай само веднъж». Краткое содержание книги:
До днес Маршъл Малори не се бе надявал да придружава някое от момичетата на семейството. Неочаквано една приятелка го помоли да дойде в каретата им. Да получиш такава молба именно от тази дама си беше истински късмет.
Откакто я видя за пръв път миналата година, той бе лудо влюбен в нея. Беше си дошъл у дома за празниците. Тя не го окуражи дори с една дума. Но сега той бе на двайсет и една, бе завършил училище и бе станал самостоятелен мъж. Е, сега можеше да се отдели в самостоятелно домакинство, ако поиска. Можеше да поиска ръката на някоя дама и да се ожени. Чудесно е да достигнеш пълнолетие!
Лейди Клер също мислеше за възрастта. Тя беше двайсетгодишна и това бе ужасно, както и да го разглеждаш. Този сезон й беше трети и тя нито си бе намерила съпруг, нито даже се бе сгодила! Имаше няколко предложения, но никой от кандидатите не можеше да се обсъжда сериозно. О, тя беше доста хубавичка — русокоса, с бяла кожа… Всичко й беше русо и това бе проблемът. Тя бе просто… хубавичка. Нямаше нищо общо с поразителната красота на братовчедката Реджина. В компанията на това по-младо момиче преставаха да я забелязват. Тежка съдба: тя трябваше да се появява заедно с Реджина вече втори сезон.
Клер бе ядосана. Братовчедката трябваше вече да се е омъжила. Имаше десетки предложения. И не че не искаше. Тя като че ли силно го желаеше, изглежда сякаш по-отчаяно от Клер искаше да се задоми. Но по една или друга причина всички предложения биваха отклонявани. Даже обиколката на Европа не й донесе съпруг. Реджина се бе върнала в Лондон миналата седмица и продължаваше да търси.
Тази година в групата на съперниците се включваше и Даяна, родна сестра на Клер. Малко й оставаше да навърши осемнайсет и беше редно да я накарат да чака една година, преди да се появи в обществото. Но родителите им считаха, че Даяна е пораснала достатъчно и може да се позабавлява. Изрично й бе забранено обаче да мисли сериозно за какъвто и да било млад мъж. Беше й рано да се омъжва, но иначе можеше да се забавлява както си иска.
Клер си мислеше с нарастващо раздразнение: следващият номер на родителите им щеше да бъде представянето в обществото на Ейми, щом навърши шестнайсет. Сега тя бе на петнайсет. Можеше да си го представи! Догодина, ако не се е омъжила дотогава, Клер ще трябва да се състезава и с Даяна, и с Ейми. Също като Реджина, Ейми бе поразително красива с тази нейна мургава кожа, каквато имаха много малко хора от семейство Малори. Клер трябваше да си намери съпруг този сезон, ако ще това да й струва живота.
Клер едва ли можеше да си представи, че красивата й братовчедка се измъчва от същите мисли. Реджина Аштън се взираше в образа си в огледалото, докато Мег, прислужницата, навиваше дългата й черна коса, за да намали дължината й и да й направи модна прическа. Реджина не виждаше нито леко скосените си очи с техния стъписващ кобалтово-син цвят, нито леко нацупените си пълни устни, нито малко прекалено бялата кожа, която контрастираше така драматично с черната й коса и с дългите, черни като сажди мигли. Виждаше мъже, легиони мъже — французи, швейцарци, австрийци, италианци, англичани — и се чудеше защо още не е омъжена. А не беше и да не е опитвала!
Реджи, както често я наричаха, можеше да избира между толкова много мъже, че то си беше за чудене. Даже беше смущаващо! Тя беше сигурна, че би могла да бъде щастлива поне с една дузина от тях. За две дузини си беше помислила, че се влюбва. Множеството просто не ставаха по една или друга причина. Но онези, които според Реджи бяха подходящи, вуйчовците й отхвърлиха.
Ох, тежко е да имаш четирима вуйчовци, които много те обичат! Тя май че ги обожаваше — и четиримата.
Джейсън, сега четирийсет и пет годишен, бе станал глава на семейството на шестнайсет години и бе поел отговорността за тримата си братя и за сестра си — майката на Реджи. Джейсън вземаше отговорностите си на сериозно. Понякога дори прекалено сериозно. Въобще той си беше сериозен човек.
Едуард бе пълна негова противоположност — веселяк, безгрижен и отстъпчив, с живо чувство за хумор. С една година по-млад от Джейсън, Едуард се бе оженил за леля Шарлът на двайсет и две години и беше изпреварил Джейсън значително. Имаше пет деца — три момичета и две момчета. Братовчедът Травис, деветнайсетгодишен, беше на възрастта на Реджи. От деца бяха играли заедно с единствения син на вуйчо Джейсън.