Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Тя май не познава много добре семейство Рандолф, така ли е? — изсмя се Медисън тъжно. — Ние нямаме добра страна.
— В действителност тя ни познава доста по-добре, отколкото си мислиш. — Джордж почука на вратата, преди да отвори.
Джеймз влезе и видя дребна жена, седнала на стол до прозореца. Очите му се разшириха, когато тя стана да го поздрави. Съпругата на Джордж беше бременна.
— Ти да не си откачил да влачиш жена си през тази пустош, когато тя… тя…
— Трябва да ражда — довърши Роуз вместо него, оглеждайки ту единия, ту другия от братята. — Джордж ми каза, че ще те позная веднага, но нямах представа, че си приличате почти като близнаци.
Медисън измънка някакво извинение.
— Ужасно съжалявам, че съм толкова прям, но ако с Джордж сте женени от доста време, знаеш, че на всички ни липсват обноски.
— Омъжена съм за брат ти от достатъчно дълго време, че да надуя корема за втори път — отговори Роуз откровено, — но все още се учудвам на безкрайните възможности на мъжете от семейство Рандолф да се приспособяват към промени.
— Тя е истински дипломат — забеляза Медисън. — Предполагам, че трябва да бъде такава, ако иска да оцелее.
Джордж погледна жена си така, че тя избухна в смях.
— Нещо лошо ли казах? — попита Джеймз. Мразеше хората да му се смеят. Това го караше да се чувства като глупак. Баща му бе имал навика да му се присмива, когато искаше да го накаже.
— Да не забравиш да питаш Монти за първите й два дни на ранчото — каза Джордж.
Медисън не знаеше нищо за бременността, но предположи, че Роуз не трябва да стои права. Жените в Бостън се намъкнаха в леглата си веднага щом научеха, че са бременни, и не ставаха, докато не се възстановяха напълно. Роуз изглеждаше, като че ли всеки момент ще се пръсне, и въпреки това бе пътувала заедно с Джордж през тази забравена от бога пустош.
— Седни — каза той и се отпусна в един стол, надявайки се и Роуз да направи същото. Така и стана.
— Как успя да убедиш брат ми да се съгласи да пътуваш толкова дълго? — попита Джеймз. Не беше въпрос, който се задава на току-що срещната жена, пък била тя и снаха му, но той искаше да знае.
— Не му казах — отвърна Роуз. — Той изобщо не беше доволен, когато разбра. Все още не ми е простил. Буквално трябваше да го вържа, за да не ме върне обратно.
Медисън с удивление се опита да си представи как тази дребна женица връзва огромния си съпруг. В детството си и той бе искал да направи същото, но с големината и силата си Джордж винаги имаше непреодолимо предимство в борбите им.
— Не я върнах, защото ми обеща да си почива колкото се може повече — обясни брат му. — Точно затова те чакаше тук, а не на гарата, както тя искаше. — Той помогна на жена си да се изправи. — Сега ще те оставим да се настаниш. Ще се върна след час. Ще вечеряме, след като се срещнем с Хен.
ГЛАВА 2
— Той дойде със следобедния влак — каза Фърн на баща си, когато седнаха да вечерят. Вълнението правеше гласа й писклив. — Трябваше да се сетя, че няма да се задоволят с местен адвокат.
Бейкър Спраул не изчака дъщеря си и започна да се храни.
— Дочух, че не се е виждал със семейството си в продължение на години — каза той с пълна уста. — Може би не му пука за брат му.
— Не знам — отвърна Фърн, докато слагаше на масата чинията с вечерята на баща си, — но той е дошъл тук, за да измъкне брат си. Познава се по очите му.
Фърн си спомни тези черни очи, тъмни като нощта и дълбоки като безкрая. Красивото му лице бе останало спокойно. Всъщност той се бе изненадал леко, че тя имаше смелостта да говори с него. Но само леко, сякаш нищо не бе в състояние да го извади напълно от равновесие, или поне не и някой толкова незначителен като Фърн Спраул.
Тя щеше да го научи да й обръща внимание. Цял живот полагаше усилия да спечели уважението на мъжете и нямаше да остави някакъв си адвокат с обигран език от Изтока да се промъкне в града и да разруши всичко.
— Той вероятно си мисли, че всички в Канзас спят на земята и говорят повече с кравите, отколкото с хората.
Е, негова си работа. Щеше да бъде още по-добре, когато тя му покажеше колко заблуден е бил.
— Как изглежда? — попита баща й.
Като че ли външният вид на този мъж бе по-важен от това, за което бе дошъл. Но, в края на краищата, смъртта на Трой никога не бе успяла да развълнува баща й. Той бе заявил, че Трой си го е търсил; ако не бил Хен Рандолф, щял да го убие някой друг.