Проклятието

— Защо?

Забавих отговора си.

— Защото… След всичко, което се случи с нас, аз разбрах — не мога да обичам. Розалинда се опитва, но и тя е изтъкана от съмнения. Когато принцът я гали, казва, че вашият благослов е нейната зестра. А тя си мисли, че той просто се възползва от нея както тат… както го правеше той. — Сложих камъните обратно в торбичката и я дадох на Недра. — Ето, тя ви моли. Ако можеше само да блести сред скъпоценни камъни и винаги да скрива змиите и гадините в себе си, тя никога не би разбрала дали той я обича истински.

Недра взе торбичката и бавно изсипа камъните върху дланта си. Тогава магическата светлина над главите ни стана по-ярка и в центъра на всеки камък припламнаха многоцветни отражения. При всяко докосване на камъчетата те сякаш промълвяха печални слова и ридания.

Когато спря да ги докосва, ръцете й бяха старчески, с бръчки, както тогава — когато е срещнала Розалинда. А върховете на пръстите блестяха, сякаш мокри от сълзи.

— Изпълних молбата на твоята сестра. — Наведе се и ме целуна и усетих тази целувка като сияеща сребърна звезда.