Дяволското блато
- Автор: Санд Жорж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Пройкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволското блато». Краткое содержание книги:
— Добре, тате — отговори зетят, — щом такава е волята ви, ще ви послушам. Но няма да крия, че ми е много мъчно и че за женитба имам толкова желание, колкото да се хвърля в реката. Знаеш кого губиш, не знаеш кой ще ти дойде на главата. Имах прекрасна жена, хубава, кротка, смела, добра дъщеря, добра съпруга, добра майка, добра стопанка и в къщи, и на полето, сръчна във всичко, с една дума, жена на място. Когато ми я дадохте и аз я взех, не сме се условили да я забравя, ако ми се случи да я загубя.
— Думите ти идат право от сърцето, Жермен — съгласи се татко Морис. — Знам, че обичаше дъщеря ми, че й дари щастие, че ако от теб зависеше да угодиш на смъртта, като заемеш мястото на Катрин, сега тя щеше да е жива, а ти да си в гроба. Дъщеря ми си заслужаваше да я обичаш толкова много, разбирам те, че не можеш да я прежалиш, ние също не можем. Но аз не ти казвам да я забравиш. Добрият господ пожела тя да ни напусне и ден не е минал да не сме й доказвали с молитви, с мисли, със слова, с дела, че тачим паметта й и жалим за нея. Но ако тя можеше да проговори от онзи свят, да ти каже волята си, сигурно щеше да ти заръча да вземеш нова майка на нейните сирачета. Работата е да се намери жена, достойна да я замести. Туй не е толкова просто, но не е невъзможно. И като я намерим, ще я обикнеш, както обичаше дъщеря ми, защото ти си честен човек и ще й бъдеш благодарен, че ни отменя и че обича децата ти.
— Добре, тате — съгласи се Жермен, — ще изпълня волята ви, както винаги досега.
— Трябва да ти се признае, синко, че винаги си се вслушвал в добрите дружески съвети на главата на семейството. Да обмислим заедно коя да бъде новата избраница. Преди всичко смятам, че не бива да си вземаш млада жена. Не ти трябва. Младостта е лекомислена, а да възпитаваш три деца, че и от друг брак, е тежък товар! Трябва ти добра, разумна, кротка жена, да не й се опира работата. Ако новата ти булка не е на твоите години, няма защо да се нагърбва с такива задължения. Ще й се видиш много стар, а децата много малки. Тя ще се вайка, а децата ти ще има да патят.
— Това ме мъчи и мене — въздъхна Жермен. — Какво ще стане с горките дечица, ако вземе да ги гледа накриво, да ги мрази, да ги бие?
— Пази боже! — възкликна старецът. — В нашия край злите жени се срещат по-рядко от добрите. Да не ни е изпила кукувица ума да вземем жена, която не е за нас!
— Така е, тате. Има добри девойки в нашето село: Луиз, Силвен, Клоди, Маргьорит… нека да е, която на вас ви е по сърце.
— По-кротко, по-кротко, синко, всичките тези девойки са или много млади, или много бедни… или пък са хубавици; и затуй трябва да помислим, сине. Хубавата жена не всякога е порядъчна.
— Да не искате да взема някоя грозница? — запита малко неспокойно Жермен.
— Не, не грозница, нали ще ти народи още деца, а няма нищо по-тъжно от грозни, хилави и болнави деца. На теб ти трябва някоя още запазена, здрава жена, нито красавица, нито грозница.
— Разбирам — усмихна се малко тъжно Жермен, — че за да си намеря жена, която да ви е по сърце, ще трябва да я изпиша. Освен това не щете да е бедна, а да си вземеш богата жена, не е лесна работа, още повече за вдовец като мене.
— Ами и ако и тя е вдовица, Жермен? Вдовица и имотна?
— Не познавам такава жена в нашата енория.