Война на световете
- Автор: Уэллс Герберт Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Война на световете». Краткое содержание книги:
— Хендерсън! — извикал той. — Видяхте ли падащата звезда снощи?
— Е? — казал Хендерсън.
— Тя е на Хорселската мера сега.
— Хайде де! — възкликнал Хендерсън. — Паднал метеорит! Това е хубаво!
— Но то е нещо повече от метеорит. То е цилиндър, изкуствен цилиндър, човече! И в него има нещо.
Хендерсън се изправил с лопатата в ръка.
— Какво рекохте? — попитал той. Журналистът бил глух с едното си ухо.
Огилви му разправил всичко, каквото видял. Минала около една минута, докато Хендерсън проумее цялата работа. След това той захвърлил лопатата, грабнал дрехата си и изтичал на пътя. Двамата веднага забързали обратно към мерата и намерили цилиндъра да лежи все в същото положение. Но звуците в него били стихнали, а между капака и тялото на цилиндъра се виждала тясна ивица блестящ метал. През ръба с тънък шипящ звук или влизал, или излизал въздух.
Те се поослушали, почукали с бастун по люспестия прегорял метал и като не получили отговор, и двамата стигнали до заключението, че човекът или хората в цилиндъра трябва да са или в безсъзнание, или мъртви.
Разбира се, двама не могли да направят нищо. Те извикали няколко утешителни думи, дали някакви обещания и се втурнали обратно към града за помощ. Можете да си ги представите, покрити с пясък, възбудени и раздърпани, да тичат нагоре по уличката, заляна от ярка слънчева светлина, тъкмо когато търговците сваляли капаците на дюкяните, а всички други отваряли прозорците на спалните си. Хендерсън веднага изтичал до гарата, за да телеграфира новината в Лондон. Вестникарските статии бяха подготвили умовете на хората за възприемане на такова съобщение.
Към осем часа върволица от хлапета и безработни беше вече потеглила към мерата, за да види „умрелите хора от Марс“. Историята беше добила този вид. Аз я чух за първи път към девет и четвърт от вестникаря, когато излязох да си взема „Дейли кроникъл“. Естествено, тя ме порази и, без да губя време, аз се запътих през моста на Отършо към пясъчните кариери.
III
На хорселската мера
Заварих купчинка от двадесетина души, заобиколили огромната дупка, в която лежеше цилиндърът. Аз вече описах външния вид на тази грамадна маса, заровила се в земята. Тревата и камъните наоколо изглеждаха овъглени като от някакъв внезапен взрив. Без съмнение ударът на снаряда беше причинил избухване на пламък. Хендерсън и Огилви не бяха там. Както предполагам, те бяха разбрали, че засега не може да се направи нищо и бяха отишли да закусят при Хендерсън.
Четири или пет хлапета седяха на края на ямата, клатеха крака и докато не ги спрях, замерваха за развлечение гигантската маса с камъни. След като ги смъмрих, те започнаха да играят на гоненица и да се провират между струпалите се зяпачи.
Между тях бяха един-двама велосипедисти, един градинар без постоянна работа, който работеше понякога на мене, някакво момиче с бебе на ръце, месарят Грег с момченцето си, двама-трима безделници и момчета, прислужващи на игрището за голф, които вечно се навъртаха около гарата. Не се чуваха почти никакви приказки. Малцина от простите хора в Англия имаха дори и най-смътни понятия за астрономията в онези дни. Повечето зяпаха мълком големия, приличащ на маса капак на цилиндъра, който не беше променил положението си, откакто го бяха оставили Хендерсън и Огилви. Предполагам че всички, които бяха очаквали да видят куп овъглени трупове, бяха разочаровани от вида на тази бездушна грамада. Някои си тръгнаха още докато бях там, а други прииждаха. Слязох долу в ямата и ми се стори, че долавям някакво леко движение под краката си. Капакът положително беше спрял да се върти.
Едва когато дойдох толкова близо, ми стана съвсем ясно колко необичаен е този предмет. На пръв поглед в него наистина нямаше нищо по-необикновено от преобърнала се каруца или паднало напреки на пътя дърво. Дори не и толкова. Приличаше на ръждясал варел. Човек трябваше да има известна научна подготовка, за да разбере, че сивият нагар не е обикновен окис, че жълтеникавобелият метал, който блести в цепнатината между капака и самия цилиндър, има непознат за нас оттенък. „Извънземен“ не би значило нищо за повечето от зяпачите.