Децата на Хурин
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Децата на Хурин». Краткое содержание книги:
През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.
Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин — човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.
Феанор паднал в битка скоро подир завръщането на Нолдорите в Средната земя, а седмината му синове владеели обширни земи в източната част на Белерианд, между Дортонион (Таур-ну-Фуин) и Сините планини. Ала властта им била унищожена в страшната Битка на Неизброимите сълзи, която е описана в „Децата на Хурин“. И оттогава насетне „Феаноровите синове се лутали като сухи листа, понесени от вихъра“.
Вторият син на Финве бил Финголфин (полубрат на Феанор), приет за върховен владетел на всички Нолдори. Той и синът му Фингон властвали над Хитлум, който се намирал на северозапад от могъщата верига Еред Ветрин, Планините на Сянката. Финголфин живеел в Митрим, край голямото езеро със същото име, а Фингон държал Дор-ломин в южния край на Хитлум. Главната им крепост била Барад Ейтел (Кула на Извора), където река Сирион извирала от източния склон на Планините на Сянката — Садор, старият хром слуга на Хурин и Морвен, служил там дълги години, както разказал сам на Турин. След гибелта на Финголфин в двубоя с Моргот Фингон станал вместо него върховен крал на Нолдорите. Турин го видял веднъж, когато той „с мнозина от своите приближени пресякъл Дор-ломин и минал по моста над Нен Лалаит, цял облечен в бяло и сребристо“.
Вторият син на Финголфин бил Тургон. След завръщането на Нолдорите той най-напред обитавал крайморския дворец Винямар в областта Невраст, западно от Дор-ломин; но тайно изградил скрития град Гондолин, който се издигал на хълм насред равнината, наречена Тумладен, обкръжена изцяло от Пръстеновите планини, източно от река Сирион. Когато Гондолин бил изграден подир дълги години тежък труд, Тургон напуснал Винямар и заживял в Гондолин със своя народ, в който имало както Нолдори, така и Синдари. Векове наред тази прекрасна елфическа твърдина се пазела в най-строга тайна. Единственият й вход бил неоткриваем и строго пазен, тъй че никой външен не можел да мине оттам; и Моргот не можел да узнае къде се намира. Чак след Битката на Неизброимите сълзи, когато били отминали над триста и петдесет години, откакто напуснал Винямар, Тургон излязъл с могъщата си армия от Гондолин.
Третият син на Финве, брат на Финголфин и полубрат на Феанор, бил Финарфин. Той не се върнал в Средната земя, но синовете и дъщеря му тръгнали с Финголфин и неговите синове. Най-големият син на Финарфин бил Финрод, който, вдъхновен от величието и хубостта на Менегрот в Дориат, сътворил подземния град-крепост Нарготронд и заради туй го нарекли Фелагунд, що на езика на джуджетата означава „Владетел на пещерите“ или „Онзи, който дълбае пещери“. Портите на Нарготронд се отваряли към клисурата на река Нарог в Западен Белерианд, където течението минавало през високите хълмове, наречени Таур-ен-Фарот или Фаротско плато; но кралството на Финрод се простирало надлъж и нашир — на изток до река Сирион, а на запад до река Нениг, която се вливала в залива Егларест. Ала Финрод бил погубен в тъмниците на Саурон, най-главния сред Морготовите слуги, и короната на Нарготронд поел Ородрет, вторият син на Финарфин — това станало една година след като Турин се родил в Дор-ломин.
Другите Финарфинови синове — Ангрод и Аегнор, васали на брат си Финрод — живеели в Дортонион, обърнат на север към просторната равнина Ард-гален. Сестрата на Финрод, Галадриел, дълго живяла в Дориат с кралица Мелиан. Мелиан била от могъщите духове, наричани Маяри, но приела човешки облик и заживяла с крал Тингол в гората Белерианд — тя била майка на Лутиен и прародителка на Елронд. Малко преди завръщането на Нолдорите от Аман, когато пълчищата от Ангбанд нахлули на юг в Белерианд, Мелиан (както е казано в „Силмарилион“) вложила цялото си могъщество, за да изтъче около тях невидима стена от сянка и смут — Поясът на Мелиан, през който никой не можел да мине против нейната воля или волята на Тингол, освен ако владеел по-велика мощ от тази на Маярите. И оттогава тия земи били наречени Дориат, „Страната на Пояса“.
През шейсетата година след завръщането на Елдарите свършил дългият мир — огромни пълчища орки връхлетели откъм Ангбанд, ала били напълно разбити и унищожени от Нолдорите. Тая битка била наречена Дагор Аглареб, Славното сражение; но елфическите владетели усетили в нея предупреждение и започнали Обсадата на Ангбанд, която траяла почти четиристотин години.