Светата нощ
- Автор: Йовков Йордан
- Серия: Край Места #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата нощ». Краткое содержание книги:
— Студено ли ги е? — извиках му.
Тоя път той ме чу и кротко и тихо отговори:
— Не. Гладен съм.
Видях, че Чаню опълченецът трепна и направи някакъв неясен жест, войниците се спотаиха. Аз срещнах погледа на кандидата и ясно разбрах това, което искаше да ми каже: „Никакъв шпионин и никакъв контрабандист не е. Един нещастен човек и нищо повече!“
Ние тръгнахме към стаята си. Веднага зад нас се вдигна глъчка. „При мене — разпалено и високо говореше Чаню, — при мене в канцеларията. Там и огън може да се накладе.“
Малко по-късно някакъв шум навън ме накара да погледна из прозореца. Войниците бяха се прибрали. Из двора минаваха двама души: Чаню, който крепеше някаква чиния в ръцете си, и Арсо артелчикът — с хляб в една ръка и свещ — в другата. На строгото лице на артелчика стоеше изражение, което ясно показваше, че ако той е направил някаква отстъпка, направил е това не без колебание и не без сериозни причини.
IV
На другия ден станахме късно. Вън беше хубав слънчев ден. Кандидатът беше се стегнал вече, ходеше из стаята и с пълен глас пееше някакъв любовен руски романс. От него лъхаше здравата жизнерадост на млад и безгрижен човек. Спомних си веднага снощния му разказ, вълнението му, от което сега нямаше никаква следа, спомних си за пеенето, което слушахме, за арестантнна. И всичко това ми се стори като отколешен и невероятен сън.
Слязох долу в стаята на Чаня. Заварих го приведен над масата си и като ме видя, стана и остави малката си червена книжка. Остави я разтворена тъй, че да не се изгубят страниците. Лицето му беше уморено и пръстеножелто. Той като че не беше спал цяла нощ. Близо до огнището, на което гореше голям огън, лежеше арестантинът, покрит с няколко платнища. Виждаше се само косата му, пълна още с пясък, и лицето му, слабо и желто като на мъртвец. Когато Чаню излезе навън по работа, подигнах книжката му и погледът ми се спря върху тия повторно подчертани думи: „Елате при мене всички скърбящи и обременени и аз ще ви утеша…“
Излязох при вратите на чифлика. Огряна от слънцето, планината откриваше всички подробности на очертанията си и всички бои, с които я пъстреха сипеи, скали, поляни и гори. Ясно се виждаше и укреплението на Инджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях криволеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите, широки зееха входовете на казематите и най-горе, като корубите на исполински костенурки, извиваха се куполите на крепостните оръдия.