Красиви къщи

— Щом наистина тръгвате, тогава довиждане — обади се Грейс от фотьойла. — Не знам как да ви се отблагодаря.

— От години не се бях забавлявала толкова — отвърна Ан. Тя огледа гордо стаята, приближи се до масичката и побутна оттук оттам розите. — Единствено ме притесни цвета на калъфа и на завесите. Ти как ги намираш?

— Значи и ти си го забелязала, а, Ан? Дори нямаше да го спомена. Би било глупаво такава дреболия да ми развали радостта. — Тя леко се намръщи.

Ан беше съкрушена.

— О, мила, дано да не си се разстроила.

— Не, разбира се, че не съм — каза Грейс. — Не ми е ясно защо се е получило така, но това няма никакво значение.

— Добре, ще ти обясня — рече Ан.

— Предполагам от нещо във въздуха.

— Във въздуха ли? — попита Ан.

— Как иначе? Този плат е пазил цвета си непроменен с години и после изведнъж за няколко седмици избелява.

Джордж влезе със запотен леден шейкър.

— Ще останете за по едно бързо питие, нали?

Ние с Ан взехме чашите нетърпеливо, изпълнени с благодарност.

— Скъпа, днес дойде новият брой на „Красота за дома“ — каза Джордж.

Грейс едва повдигна рамене.

— Прочетеш ли един брой, все едно си изчел всичките. — Тя вдигна чашата си. — Желая ви щастие, скъпи мои, и много благодаря за розите.