Ще те открия някой ден
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: capitol theatre #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ще те открия някой ден». Краткое содержание книги:
Под фалшива самоличност Джулия крие опустошителна тайна: наранено сърце и мистериозен съпруг, когото тя не познава и не дръзва дори да спомене, и от когото отчаяно иска да се отърве…
В момент, когато младата жена е уверена, че най-после държи в ръце юздите на своята съдба, неочаквана среща я изправя лице в лице с миналото, от което бяга. Една красива брошка от скъпоценни камъни, подарена й от изискан джентълмен, предизвиква драматични разкрития, които преобръщат целия й живот. Но я среща и с мъжа, който завладява все повече нейните страхове… за да победи и яростните съперници, и нейното храбро, независимо сърце.
След по-малко от минута Лоугън разбра, че Джесика Уентуърт има забележително присъствие, такова, което караше косъмчетата на врата му да настръхват. Тя имаше дар да се превъплъщава в ролята, която изпълнява. Той знаеше без чувство на суетност, че притежава същата способност и че при случай един-двама актьори от трупата могат също да го постигнат. Но такъв талант беше рядкост за жена на не повече от двайсет години.
Джесика Уентуърт изпълняваше ролята на Матилда без всякакво усилие. Тя необикновено затрогваше, с детско любопитство и горестно очарование в отношението си към мъжа, който щеше да разруши живота й. В поведението й имаше и нишка пресметливост, хитро и тънко разбиране на лъжовната й амбиция да подчини богатия мъж. Лоугън леко поклащаше глава, оценил гладката линия на нейното изпълнение. Погледна към другите актьори и видя, че те следят задълбочено новодошлата.
Джулия взе да се отпуска и да изпитва удоволствие от играта на Чарлс. Той правеше учудващо леко за нея да повярва, че е наистина Авърсли, когато й се надсмиваше и я дебнеше от единия край на стаята до другия. Затова се запъна и спря изумена, чула гласа на Скот да спира диалога между двамата.
— Аз ще довърша сцената с нея, Чарлс.
Той махна на Чарлс да си седне и зае неговото място. Веднага Джулия бе омаяна от промяната, която се извърши с Лоугън Скот, от мигновената тишина в стаята, от блясъка на синия огън в неговите очи. Той леко й се усмихна и започна да говори като Авърсли. Това беше вълнуващо. Джулия искаше да седне и просто да слуша сдържаната мощ на гласа му. Скот придаваше на образа на Авърсли нещо котешко, абсурдна самомнителност и неочакван елемент на горчивина.
Нагодила играта си към него, Джулия отговаряше като Матилда и само след няколко мига вече бе лесно да се потопи в ролята, да забрави коя е всъщност. Авърсли си играеше с Матилда, хвърляше се към нея, обещаваше, вещаеше наслада и болка с кадифения си глас и с жарките си сини очи. Хвана я за ръцете и Джулия се стресна от искреното чувство, че е уловена в капан. Опита се да се изтръгне, но той я държеше здраво до себе си и й говореше толкова отблизо, че топлият му дъх облъхваше устните й.
Достигнаха онази част от пиесата, когато Авърсли целува Матилда, отвежда я зад сцената и оставя по-нататъшното действие на въображението на публиката. Джулия се отпусна в ръцете на Лоугън Скот, напълно покорена от силата му. За момент си помисли, че ще я целуне и изпита облекчение, когато на лицето му падна маска и той внимателно я освободи. Сцената бе приключена.
Другите в стаята бяха потънали в мълчание. Джулия почувства погледите им върху себе си, когато пристъпи назад и започна да разтрива местата по ръцете си, където Скот я бе държал.
Забелязал какво прави, Скот се обърна към нея, повдигнал вежди.
— Нараних ли ви? — попита той с лека изненада.
Джулия веднага поклати глава и отпусна ръце. Те не я боляха ни най-малко, но докосването продължаваше да се чувства дори след като я беше пуснал.
Настъпи дълга пауза, през която членовете на трупата продължаваха да гледат Джулия, а Скот я фиксираше с неподвижен поглед. Беше ли той доволен, разочарован, несигурен? Дали мислеше, че тя има някакъв талант на актриса? Джулия бе принудена да наруши тишината.
— Да опитам ли друга сцена? — прошепна тя. — Нещо от друга пиеса?
— Не е необходимо. — Изведнъж Скот като че ли взе да проявява нетърпение, оглеждаше стаята, сякаш бе леопард в клетка. Даде знак на Джулия да го придружи.
— Елате, мисис Уентуърт. Искам да ви покажа театъра.
Изглежда, никой от присъстващите не сметна това за изненада. Внушителният възрастен мъж в ъгъла дари Джулия с окуражителна усмивка, когато тя мина покрай него. Хубаво младо момиче с къдрава кестенява коса и живи морскосини очи я доближи на прага.
— Това беше най-добрата Матилда, която съм виждала — каза момичето.
Джулия се усмихна с благодарност, окуражена от тези думи. Но мнението на Лоугън Скот беше това, което означаваше живот или смърт, а засега той не беше благоволил да изрече и една-единствена дума.
— Имали сте малка, ако не и никаква практика — отбеляза той, като я водеше през лабиринта от административни офиси.