Преобразеният
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преобразеният». Краткое содержание книги:
Мисията е изпълнена успешно, а преобразяването става за Ленъкс особен спорт и същностна необходимост…
Имаше две възможности — или да изчака последните да минат край него и да тръгне след тях, или да се доближи до пирамидата сега, преди да са пристигнали. И тъй като нямаше гаранция, че последните няколко Светулки няма да носят факли, избра второто.
Тръгна бързо по пътеката, която като че ли всички Светулки следваха инстинктивно, обърна се към пирамидата и продължи с по-бавен ход. Когато стигна до мястото, където бяха коленичили шестимата от кервана, коленичи и той, а после се опита възможно най-точно да повтори движението с ръце. След това тръгна да обикаля покрай пирамидата, както бе видял да го правят Светулките, забавяйки крачка, за да не се сблъска с тях.
Обикаляйки така отдясно наляво, той се скри от погледа на множеството, прииждащо откъм селото, спря и си пое дъх с облекчение. Успя! Всичко, което сега трябваше да направи, бе да чака, докато ония започнат да обикалят около пирамидата. Ще се престори, че се спъва, ще остави няколко от тях да го отминат и сетне ще се изравни с тях, за да може да повтори всичко, което те направят. Най-лошото бе отминало.
Той все още се поздравяваше мислено за подвига си, когато една Светулка със златиста мантия излезе от тъмнината, сграбчи рамото му, завъртя го и отметна шала от лицето му.
— Очаквахме те, Завиър Уилям Ленъкс — произнесе Светулката и въпреки че високият глас излизаше от нечовешко гърло, Ленъкс почувства заплаха в тона му.
Внезапно изникнаха още три Светулки, насочили заплашително към него стрелите си с метални върхове.
Никакъв смекчаващ обстоятелствата отговор не се мярна в ума на Ленъкс, затова той остана неподвижен, без да издаде и звук.
— Много пъти ти беше казано да стоиш далеч от това място — продължи Светулката. — Обясниха ти, че подобно нахлуване в интимния ни свят не е позволено. И все пак ти дойде. Защо?
— Бях любопитен.
Светулката издаде звук, който трябваше да означава презрително изсумтяване. Никак не беше приятен.
2.
Вързаха ръцете на Ленъкс зад гърба и го поведоха към огромната пирамида, която вече бе видял доста отблизо. Тя бе висока около двадесет метра и по гладките й златисти стени не личаха никакви знаци или релефи. Чудеше се, че е построена от такава примитивна раса като Светулките, Допусна, че може би някаква друга раса от междузвездни пътешественици я е издигнала и после я е изоставила, че произходът й е бил забравен през вековете и така тя е станала най-свещеният от религиозните паметници на Светулките.
— Нали за това дойде, Завиър Уилям Ленъкс? — обърна се към него Светулката със златистата мантия, сочейки пирамидата.
— Дойдох да проследя цялата церемония — отговори просто Ленъкс.
— Защо?
— Разказваха ми, че е едновременно прекрасна и ужасяваща.
— Ние нямаме желание да гледаме вашите религиозни церемонии — натърти Светулката.
— Би трябвало да присъствате на някоя — поде Ленъкс. — Може да ви се стори интересна.
— Вашият Бог допуска ли на нея същества от всякакви раси?
— Мнозина от моите биха казали, че той е и ваш Бог.
Светулката издаде някакъв свой еквивалент на смях.
— Нямам нищо против да мислят така.
— Ще се радвам да поговоря на религиозни теми с вас.
— Сигурен съм — парира Светулката. Спряха пред основата на пирамидата.
— Какво смятате да правите с мен? — мъчеше се да скрие нервността си Ленъкс.
— Знаел си до какво водят действията ти още преди да дойдеш.
— Може би трябва да поразмислите повечко над последиците от вашите действия — Ленъкс се стараеше думите му да прозвучат възможно най-авторитетно. — Не можете да убиете някого от Хората без никакво възмездие.
— В твоето положение нямаш право да се пазариш.
— Не съм тук да навредя на някого — отвърна Ленъкс. — Дойдох сам и невъоръжен. Защо просто не ме оставите да наблюдавам церемонията и да си отида тихо и мирно?
Светулката го изгледа продължително.
— Точно такъв наивник и глупак си, какъвто те описваха.
По лицето на Ленъкс премина злобна усмивчица.
— Такъв съм си по природа.
— Природата ти няма никакво значение.
Приближи още една Светулка, също със златиста мантия, спря на двадесетина крачки от тях и повика с жест пазача на Ленъкс.