Лъчезарната княгиня (Персийска приказка)

Князът побързал да се качи на вълшебния килим, като взел със себе си и другите предмети. След миг се намерил в летния дворец. Най-напред заповядал на торбата да изтърси толкова глина, че да се покрие цялото езеро. После накарал тоягата да набие яко глината, че да се залепи о пясъка. След това кофата трябвало да напълни езерото с вода, а най-сетне от торбата трябвало да излязат всички риби, които желаел да има царят, и да скочат в езерото.

Тая работа се свършила още същия ден. Преди да се свечери, момъкът се намерил в колибата на бабата и легнал спокойно да спи.

На другата заран отишъл при царя.

— Слушай, приятелю! — рекъл му царят. — Какво се бавиш още? Нали трябваше да заминеш за летния дворец? Бързай, че не ще успееш до довечера да свършиш работата.

— О, аз я свърших вече! — казал князът. — Иди да видиш.

Царят пратил хора да проверят дали наистина езерото е готово и има ли в него риба. След две седмици пратениците се върнали и казали на своя господар:

— Царю честити, да видиш чудо невидяно! Езерото е пълно догоре с бистра вода. Всякакви водни растения цъфтят в него. Какви ли не цветя има: румени лотоси, бели водни перуники, синкави звънчета и зелени водорасли. А рибите, които плуват, не могат се описа: толкова са много и тъй са хубави те! Едни са сребристи като лунна светлина; други — златисти; трети — червени; четвърти — черни като абанос; пети — пъстри като тигър. Като ги загледа човек, не може да си откъсне очите от тях.

— Щом това е истина — казал царят, — този момък заслужава да му дам княгиня Лабам.