Робин златното сърце (Английска приказка)

— Е, миличка — рекла самодивата, — сега вече не бива да се лъжем. Това момче не е нито невъзпитано, нито е желало да те оскърби. То има златно сърце: по-добро момче от него аз не съм виждала. Ако то напусна двореца, без да се обади някому, затова има причина, която аз ще ти открия.

И тя разказала на княгинята всичко.

— Какво ще кажеш сега, след като узна истината? — я запитала тя. — Не би ли желала да танцуваш с Робин, ако дойде на някой бал в двореца?

— С радост бих танцувала — отвърнала княгинята. — Пък и онова, което казах по-преди, беше само за да угодя на татко.

Сетне самодивата се обърнала към царя и му рекла:

— Момчето трябва да си получи наградата напълно, защото я е заслужило. И жълтиците, и сладкишите, и гърнетата със сладко: всичко трябва да му пратиш. Царят трябва да бъде справедлив. Освен това, когато княгинята даде втори бал, ще поканите Робин и тя ще открие бала с него. Той може да не се яви, облечен в дрехи от синьо кадифе, но това не значи нищо: както и да дойде, ще трябва да го приемете като скъп гост.

Така и станало. Робин получил наградата. Той бил поканен и на бал. А когато пораснал, станал прочут рицар, който се отличавал не толкова със силата си, колкото с доброто си сърце. Затова го и нарекли Робин Златното сърце.