Царска дъщеря и шивач

— Ако се вречеш да я намериш — рекъл му царят, — не три девет дена ти давам. Върви, търси я!

Тогава момъкът си турнал феса, взел решетото и топуза — и тръгнал към морето. Той се бил досетил, че ще намери жена си при царския син. Стигнал до морския бряг, пуснал решетото, минал морето и гората. Когато влязъл в двореца, наистина намерил там жена си и младия цар. Тогава шивачът рекъл на топуза: „Удряй!“ — И посочил с ръка мъжа. Топузът удрял, удрял, додето пребил царя. Княгинята се много изплашила, като видяла, че царят паднал убит, тя разбрала, че шивачът е някъде наблизо. По едно време се чул отново глас: „Удряй, но по-полека!“ И топузът почнал да бие невярната жена. Тя викала, плакала, дърпала се, но усетила, че я държи някаква невидима силна ръка и я тегли към вратата, а топузът я бие по гърба. Тъй шивачът я откарал в бащиния й дворец.

— Ето ти, царю честити, дъщерята: питай я де е била и какво е правила тия четиридесет дена.

Баща й я набил хубаво, както се бие дете, и й казал:

— Добре си събирай ума в главата, че ако избягаш втори път, намери ли те мъж ти, давам му право да те пребие с тоя топуз, дето го държи в ръката си. Хубаво помни това!

Оттогава княгинята поумняла и се привързала към мъжа си. Тя вече не бягала. Когато баща й умрял, шивачът станал цар.