Трофеят на Марош

— Преди години ние се заклехме, че докато и двамата сме живи, никой от нас няма да говори за това. Но той е мъртъв и на погребението аз реших, че ще ви разкрия тайната ни…

Когато свърших разказа си, той ме хвана за ръка и ме въведе в съседната стаичка. На стената над скромното бюро беше закачен един грижливо обработен трофей — могъщите рога на елен осемнадесетак.

— Ето го! Тогава ние с Мико намерихме елена, но не го изпратихме в „райха“. Наистина, изстрелът ми в клисурата го подплаши, но не можах да го спася.

— Живял е в нашите планини, трябва да остане тук! — ми каза тогава Мико… И аз дадох дума за това.

А сега, когато клетвата вече не ме обвързва, искам най-после да го покажа на някоя ловна изложба…