От утрото до здрача
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От утрото до здрача». Краткое содержание книги:
Капитан Вакаро кимна:
— Дадено, господине.
Хари Станфорд се огледа наоколо и отново го обхвана предчувствие за нещо лошо. Струваше му се достатъчно да протегне ръка, за да докосне надвисналата опасност. Не желаеше никакви непознати до себе си. Капитан Вакаро и екипажът му бяха с него от години. Можеше да им се довери. Погледна към момичето. Дмитри я бе подбрал съвсем случайно, следователно също не е опасна. Що се отнася до самия Дмитри, неговия верен бодигард — той неведнъж бе спасявал живота му.
— Не се отделяй от мен! — разпореди Станфорд на Дмитри.
— Да, господине.
Станфорд хвана София под ръка:
— Хайде да се качим на борда, скъпа.
Дмитри Камински стоеше на палубата и наблюдаваше приготовленията на екипажа за отплаване. Хвърли поглед към пристанището, но не откри нищо обезпокоително. По това време имаше много малко движение. Огромните генератори на яхтата започнаха да боботят и плавателният съд потегли.
Капитанът се приближи към Хари Станфорд:
— Не ни казахте в каква посока пътуваме, господин Станфорд.
— Не съм значи, така ли, капитане? — Замисли се за момент. — Портофино.
— Дадено.
— Между другото, изключете всякакви радиовръзки.
Капитан Вакаро се намръщи:
— Да изключим радиовръзките? Дадено, господине, но какво ще стане, ако…?
Хари Станфорд го прекъсна:
— Не се притеснявайте за нищо. Просто изпълнявайте. Освен това не желая никой да използва и сателитните телефони.
— Слушам, господине. Ще пускаме ли котва в Портофино?
— По-късно ще ви уведомя, капитане.
Хари Станфорд разведе София из яхтата. Смяташе я за неоценима част от собствеността си и обичаше да се перчи с нея. Беше наистина изключителен плавателен съд. Луксозно подреденият апартамент включваше дневна и просторен кабинет, удобно обзаведен с канапе, няколко кресла и бюро, зад което беше разположено достатъчно оборудване, че да стигне за управлението на малък град. На стената висеше голяма електронна карта, а подвижната лодка-макет показваше местоположението на яхтата във всеки момент. Плъзгащи се врати отвеждаха от апартамента към външна тераса на палубата, където бяха поставени шезлонг и маса с четири стола. Тикови перила опасваха верандата. В тихи и приятни дни Станфорд имаше навика да закусва тук.
Шестте самостоятелни кабини с широки прозорци бяха тапицирани с ръчно рисувана коприна и всяка разполагаше с отделна баня с вана. Това бяха помещенията за гости. Голямата библиотека бе покрита с ламперия от златиста хавайска акация.
В столовата се побираха шестнадесет души. На долната палуба се намираше фитнес-салон с цялото необходимо оборудване. На яхтата имаше още винарска изба и киносалон — идеален за прожектиране на филми. Хари Станфорд разполагаше с една от най-богатите видеотеки с порнографски филми в света. Всички мебели бяха изключително изящни и изискани, а с картините в помещенията можеше да се гордее всеки музей.
— Е, вече видя почти всичко — заключи Станфорд в края на обиколката. — Утре ще ти покажа останалото.
Тя го гледаше със страхопочитание.
— Никога не съм виждала подобно нещо! Тук е… тук е направо като град!
Хари Станфорд се усмихна на нейното въодушевление.
— Стюардът ще те заведе до кабината ти. Настани се удобно. Аз имам да свърша малко работа.
Хари Станфорд се върна в кабинета и огледа електронната карта на стената, за да провери местоположението на яхтата. „Блу Скайс“ се намираше в Лигурско море и държеше курс на североизток. „Няма да разберат накъде съм тръгнал, помисли си Станфорд. Ще ме чакат на летище «Кенеди»“. Щом стигнем в Портофино, ще се погрижа всичко да си дойде на мястото.
На десет хиляди и шестстотин метра над земята пилотът на Боинг 727 получаваше нови инструкции:
— Боинг осем девет пет, имате изход директно към Денар по допълнителен курс четиридесет в съответствие с молбата ви.
— Прието. Боинг осем девет пет има изход директно към Денар по допълнителен курс четиридесет в съответствие с нашата молба. — И кимна на помощника си. — Всичко се уреди според плана. Вече можем да свирим отбой.
Пилотът се протегна, изправи се и отиде до вратата на кабината. Погледна към вътрешността на самолета.
— Как е нашият пътник? — попита помощник-пилотът.
— Изглежда ми доста изгладнял.
ТРЕТА ГЛАВА
Крайбрежието на Лигурско море е италианската Ривиера — простира се в полукръг от френско-италианската граница покрай Генуа и стига чак до залива Ла Специя. На тази красива крайбрежна ивица с искрящи морски води се намират прочутите пристанища Портофино и Вернаца, а срещу тях — Елба, Сардиния и Корсика.