Забавлявали се до смърт

— Разрешете да довърша, Капитане.

— По-накратко, ако обичате.

— Опитайте се да си представите живота в света, който се намира под нас. Това е свят, в който не се случва нищо, способно да възбуди човешкото любопитство. Не само това, но дори е невъзможно да се изградят каквито и да било представи за света, колкото и да се взираме в това беззвездно небе. И така, единственият източник на събития и емоции е контактът с Другите. Но с какво се сблъскваме? Всички останали са плод на действието на една и съща объркана програма, дала им само оскъдни знания за управлението на заобикалящите ги уреди, но не и относно това как да започнат нормален живот извън куполите. Средство за контакт остава само ефирът. Вероятно много скоро този начин на общуване между абсолютно еднакви полуидиоти се е изчерпал и те са започнали да търсят нещо по-пълноценно. Единственото, с което са разполагали са били комуникационните средства и собствената им нервна система. Не им се е налагало да извървят дългия път от възникването на говора, през писмеността, до телекомуникацията. Те просто са направили следващата стъпка — директно свързване на нервните системи в мрежа. Но изглежда, че и този начин за доставяне на удоволствие съвсем скоро се е изчерпал. Тогава те са прибягнали до стимулиране чрез импулси, генерирани от кораба-майка, съпреживявайки така създадените „емоции“, осъзнали, че по този начин те се усилват. Изглежда, че те са разбрали нещо много важно — тази своеобразна наркомания трябвало да се провежда по схема, защото в противен случай всичко щяло да приключи твърде бързо.