Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

Днес много се говори за сектите. Сектантството разцъфтява на основата на детайлизацията в мисленето, в това число и разделението на тесните специализации в християнския свят, на използване на несъществени, регионални и провинциализирани латински и национални понятия във вариетета на романски и германски модерни езици, на отсъствието на успореден текст на Библията на латински, старогръцки и старобългарски и новобългарски език, на технизацията и природно-естествената обвързаност на понятията в хуманитаристиката, на липсата на познание на латинските сентенции, старогръцките афоризми и българската народна мъдрост, на слаба езикова подготовка, на основата на слабата общокултурна и интелектуална подготовка на православния клир по цял свят, на основата на липса на съпричастност и неспособност за проява на истина, милост и справедливост и достойно възнаграждение за труда и знанието, проявявано от тези, които са се деноминирали в България за представители на ортодоксията. Както разбира се и на основата на специфична културно-историческа интерпретация, която считащите се по сектантски образец за Избрани от историята комунисти, пред и посткомунисти в България са направили на културно-историческия процес. Затова въпросът със сектантството е много сериозен, защото непознаването на базисни религиозни текстове, вариативността на интерпретациите на канона на християнската култура в световен мащаб и неспосособността да се мисли правилно логически, както и непознаването на общите теории в хуманитаристиката води до сектантство, чието лечение е създаването на сентенции и крилати мисли от свода на цялата човешка култура. Защото и БПЦ действа по сектантски образец — отказва да приеме историческия опит и философията на неправославния свят, зарибява на основата на патриотична и личностна емоция българите да й работят безвъзмездно без да е вложила и лев в квалификацията на верните християни и се стреми чрез пари и имоти да се намести в политическия живот у нас и в чужбина. Затова православието започва да приема културните характеристики на секта, още повече, че старобългарският и вариетата на българските диалекти, които са универсален християнски език не се разработват в научен понятийно-категориален апарат, който да роди идеи в областта на богословието, философията, историята и литературата, които са основен стълб на ортодоксията по цял свят и през всички исторически епохи.