Черният дом

— Я се стегни! Никой никога ли не ти е казвал, че репортерите и полицаите са от два противникови лагера?

Едрият Лънд внушително се накланя над бюрото си. Широка напречна бръчка се вкопава като белег на челото му, а месестото му лице пламва като божур.

— Ето това не мога да търпя у теб, Боби — възмутено размахва пръст. — Откога си тук? Станаха ли вече пет-шест месеца? Аз започнах при Дейл преди четири години и без да се фукам, ще ти кажа, че дадох своя принос, за да щракнат двамата с Холивуд белезниците на господин Торнбърг Киндърлинг — а това беше най-голямото разследване в този окръг през последните трийсетина години. И аз помогнах да се подреди мозайката.

— С едно късче — уточни Боби.

— Припомних на Дейл за барманката от „Пивото“. Той каза на Холивуд, който пък говори с момичето и така откри една много, много важна подробност. Благодарение на нея пипна престъпника. Тъй че недей да ми говориш по този начин.

Младият му колега си придава дълбоко разкаян вид: — Извинявай, Том. Подозирам, че съм едновременно скапан като парцал и натегнат като пружина. — В същото време си мисли: „Е, вярно, че ме водиш с няколко години и веднъж си подсказал на Дейл една несъществена подробност, но какво от това, аз ще стана сто пъти по-добър полицай, отколкото ти някога ще бъдеш. Да не говорим за снощния ти героизъм.“

Снощи в единайсет и петнайсет Арманд „Клюна“ Сейнт Пиер и неговите сподвижници пристигнаха с гръм и трясък от Нейлхаус Роу и нахлуха в участъка да търсят сметка на тримата служители — в края на осемнайсетчасовото дежурство — за конкретните постижения по отношение на проблема, който много живо ги вълнуваше. Какво, по дяволите, става тук?! Какво става с третото дете, а? Какво става с Ърма Френо? Още ли не са я намерили? Тия палячовци въобще знаят ли нещо или само хвърлят прах в очите на гражданите? Имали нужда от помощ. „Ами дайте ни шерифски пълномощия — изрева Клюна — и веднага ще получите колкото искате помощ, че и още.“ Единият от тях, по прякор Мишока, нахилен гигант с огромен бирен търбух се изправи пред Боби Дюлак и заднишком го притисна до картотеката, след което сред облаци бирени изпарения и дъх на марихуана го попита разгръщал ли е някога творбите на един господин на име Жак Дерида. След като Боби му отвърна, че не е и чувал това име, Мишока отсече: „Не думай, бе, Шерлок!“, отстъпи встрани и яростно се втренчи в имената на черната дъска. Половин час по-късно Клюна, Мишока и приятелите им си заминаха — недоволни и неупълномощени, но поне умиротворени — и Дейл Гилбъртсън заяви, че трябва да се прибере да поспи, но за всеки случай Том да остане в участъка. И двамата, които трябваше да застъпят на нощна смяна, си намериха извинение да не дойдат. Боби изяви желание да остане с колегата си: „Няма проблеми, шефе“, поради което ги заварваме тук в този ранен час.