Татска приказка (Татска приказка)
- Автор: сандък Златният
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Троянски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Татска приказка (Татска приказка)». Краткое содержание книги:
Дълго и мъчително се проточил денят, но ето че свършил и девойката тръгнала към дома на родителите си. Заедно с нея пътувал и момъкът с шапката-невидимка. Като стигнали вкъщи, девойката веднага изтичала при майка си и възкликнала:
— Той пак сънувал всичко, което правя през нощта!
Майката я успокоила:
— Нека сънува. Сънят си е сън. Иди да вечеряш.
Девойката отишла в стаята си, а мъжът й — след нея. Сложили вечеря пред девойката, а на нея не й се яде. Седи, гледа пилафа и внезапно вижда: пилафът вече се свършва! „Привижда ми се“ — помислила девойката, но все пак се уплашила, съблякла се и легнала на постелята. Легнал и момъкът.
Както винаги, в полунощ долетял сандъкът. Девойката се пъхнала в него, момъкът — също, сандъкът излетял и скоро се оказал в същия дворец на седмото небе. Девойката взела саза и седнала да свири заедно с другите, но пак всички свирели в строй, а само тя го нарушавала. Стопанката отишла при нея и креснала:
— Ти какво, полудяваш ли, или си оглушала?
А ръцете на девойката се разтреперали и тя засвирила още по-лошо. Тогава стопанката я заудряла със златната пръчица и се развикала:
— На, никаквице, на! Ти ни предаде, ти си се влюбила в някого!
Тогава синът на богаташа се приближил до жената, хванал я за ръката и болезнено я стиснал. Златната пръчица паднала на пода, а жената закрещяла:
— Проклет да си! Пусни ми ръката!
Но момъкът не я пуснал и казал:
— Закълни се, че нищо лошо няма да ни сториш!
Стопанката отговорила:
— Хей, който и да си, кълна се: нищо лошо няма да сторя.
Момъкът отложил шапката-невидимка и всички го видели. Стопанката извикала:
— Кой си ти и с какво право си тук? Ако не бях се заклела, щях да те превърна на пепел!
Момъкът казал:
— Аз нямам работа с теб. Долетях тук с жена си и си я вземам. Нека през нощта тя да си бъде с мъжа!
Стопанката попитала:
— Коя ти е жена?
Синът на богаташа се приближил до жена си, хванал я за ръката и казал:
— Ето я!
Стопанката стиснала главата си с ръце и закрещяла:
— В моя дворец никога не е стъпвал мъжки крак! Кой ти е дал право да се омъжваш? Защо нарушаваш нашия закон?
Но след това се успокоила и рекла:
— Е, добре, какво да се прави! Нищо не може да се поправи, а щом сте се оженили — бъдете щастливи. А сега всички си отлитайте в къщи!
Тридесет и деветте девойки седнали в сандъците си, в четиридесетия сандък седнал синът на богаташа с жена си, стопанката произнесла заклинанието и сандъците излетели.
Седем небеса, седем морета и седем планини прелетял златният сандък с мъжа и жената. На края стигнал в стаята на девойката, младите излезли и разказали на родителите й какво се случило. Казали също, че стопанката на двореца на седмото небе освободила всички девойки, които учела на музика.
Кръвожадният падишах казал:
— Сега, когато всичко свърши добре, моята дъщеря може да бъде постоянно в къщата на мъжа си.
Синът на богаташа взел жена си и я завел в къщи.
Разказват, че оттогава те заживели спокойно и още по-силно се обикнали.