Издайницата

Тя все си повтаряше:

— Излизай си, Еди. На мен няма да ми е зле. Няма да избягам от теб заради това, че ще ме оставяш сама за няколко часа. Иди да се видиш с приятелите си.

Това и правех. Но без файда. Нали не ходех на някакви си бекярски сбирки. Мадамите знаеха, че съм женен и като ме виждаха все сам, придобиваха грешни представи. Така, докато една нощ се прибрах вкъщи и дадох безпрекословни нареждания.

Не ги хареса, макар да не ги оспори. Потрябва й безподобно дълго време, за да се приведе в ред, но дойде, без да писне. Такова покорство бе неочаквано за мен и не се сдържах да не й го кажа. Усмихна се без всякакъв ентусиазъм.

— Бях те помолила да не ме насилваш да излизам с теб — каза тъжно. — Изглежда е дошло времето самият ти да разбереш причината..

Започнахме от 55-та Западна улица и вървеше доста прилично. За вечерта получихме четири покани за обеди, билети за три модни шоута и общо деветдесет и две телеграми по време на програмата ми през нощта. Гордеех се с Мария. Никъде нямаше по-хубава и по-очарователна дама от нея. След първия половин час, изглеждаше, че и на нея й е забавно. Когато в един и половина я набутах в едно такси пред студиото, тя се ухили и стисна ръката ми.

— Може да не съм била права да се страхувам, Еди.

Поне така се надявам. Но беше страхотно. Тръгнах нагоре към студиото, чувствах приятна вътрешна топлина, не поради изпитите скочове. Вървеше програмата на Джеки Фелтнор „Хитове у дома“, два часа въртеше плочи на свирещи в момента в Ню Йорк групи на фона на записани в нощни клубове разговори, така че неосведоменият слушател си мислеше, че слуша на живо. Той ми хвърли особен поглед през плексигласовата преграда и посочи с ръка към масата ми. Промъкнах се покрай купищата грамофонни плочи и взех една пачка от телеграмите, които бяха излезли от телекса до моя микрофон. Като услуга, Джеки прочиташе телеграмите, които идваха за мен от един и половина до два и подготвяше първите парчета, докато неговите се излъчваха. Помислих си, че бе попаднал на някоя по-особена телеграма. Вярно. Сред купищата желания за мелодии се мъдреше един бисер с надпис „Лично“: