Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Не изглежда никак добре — отбеляза тя, без да се обръща към някого.
— Тате, целият си в кръв! — Сали стоеше на един дъх разстояние от него и ръцете й пърхаха като крилцата на малка птичка. Джек искаше да я приласкае, да й каже, че всичко е наред, но не можеше да я достигне, сякаш тя беше на хиляди мили от него, а и рамото му даваше да разбере, че нещата съвсем не бяха наред.
Сега около колата се суетяха десетина задъхани полицаи. Трима с пистолети в ръце оглеждаха събиращата се тълпа. От западната страна на улицата се появиха още двама войници в червени униформи. Приближи се един сержант от полицията. Кати не му даде възможност да каже нищо, защото рязко нареди:
— Повикайте линейка. Незабавно!
— Линейката е на път, мадам — отговори сержантът с неочаквано мек тон. — Защо не ни позволите да се погрижим за тези неща?
— Аз съм лекар — отсече тя. — Имате ли нож?
Сержантът се обърна, свали щика от пушката на войника и се наведе, за да помага. Кати вдигна сакото и жилетката, за да може той да ги среже, а след това му помогна да разрежат и ризата и да освободят рамото. Тя захвърли настрани кърпичката, която вече беше просмукана с кръв. Джек започна да протестира.
— Млъкни, Джек! — Кати погледна сержанта и кимна към Сали: — Махнете я оттук!
Сержантът махна на един от войниците. Редникът пое Сали и нежно я притисна към гърдите си. Джек видя малката си дъщеричка разплакана жално, но всичко му изглеждаше някак си отдалечено. Почувства кожата си студена и мокра — шок ли е това?
— По дяволите! — изруга кисело Кати. Сержантът й подаде дебела превръзка. Притисна я към раната, но докато се опитваше да я завърже, тя почервеня. Райън изпъшка. Изпитваше болка, сякаш някой е забил брадва в рамото му.
— Джек, какво се опитваше да направиш, дявол да го вземе? — запита тя през зъби, докато оправяше превръзката.
— Не се опитвах, а го направих, мамицата му! — изруга в отговор Райън, а внезапно обзелият го гняв притъпи болката. За да изговори всичко това, изчерпа почти всичките си сили.
— Аха — изпъшка Кати. — Е, Джек, кървиш като заклано прасе.
От другата страна на улицата прииждаха тичешком още хора. Изглежда, сто коли със сирени се бяха събрали тук и от тях изскачаха мъже — някои униформени, а други цивилни, — за да се присъединят. Един полицай с по-богато украсени пагони започна да крещи и да нарежда на останалите. Сцената беше впечатляваща. Една отделна, независима част от мозъка на Райън отбеляза всичко това. Ето, той седеше тук е накисната риза, сякаш върху нея са изливали кръв от кана. Кати, чиито ръце бяха покрити с кръвта му, все още се опитваше да нагласи превръзката както трябва. Дъщеря му се задавяше в собствените си сълзи в ръцете на едрия войник, който, изглежда, й пееше песен на непознат за Райън език. Очите на Сали, пълни с отчаяние и мъка, бяха приковани върху него. Независимата част на съзнанието му реши, че всичко това е много забавно, но нова вълна от болка внезапно го върна в реалността.
Полицаят, очевидно взел нещата в свои ръце, се приближи до тях, след като беше огледал района.
— Сержант, преместете го.
Кати го погледна и отговори гневно:
— Отворете вратата от другата страна, по дяволите, аз се боря е кървяща рана!
— Другата врата е заяла, мадам. Позволете да ви помогна.
Райън дочу друга сирена, докато тримата се навеждаха над него. Отместиха го на тридесетина сантиметра встрани и старшият офицер се опита да отвори вратата на колата. Не го бяха преместили достатъчно далеч. Когато вратата се отвори и завъртя, ръбът й удари рамото на Райън. Последното нещо, което си спомни, преди да припадне, беше пълният с болка вик.
Очите на Райън дойдоха бавно на фокус, но съзнанието му беше все още замъглено и в него изплуваха несвързани мисли. За момент му се стори, че се вози в кола. Поклащането встрани, докато колата се движеше, предизвикваше болка в гърдите му, а и далечината се чуваше някакъв атонален звук, който всъщност не беше чак толкова далеч. Стори му се, че видя две познати лица. И Кати беше там — не, имаше някакви хора в зелени дрехи. Всичко беше притъпено освен парещата болка в рамото и гърдите, но като премигна, откри, че всички си бяха отишли. Пак дойде в съзнание, но вече на ново място.