Червеният заек

— Да, чух за нощния живот — Ед се подсмихна.

Той беше доволен. В Париж не се нуждаеха от главен агент под прикритие и назначението му в Москва беше най-големият и най-зрял плод, на който дори не се бе надявал. Може би в България, но не и в леговището на звяра. Боб Ритър трябва да е бил истински впечатлен от работата му в Техеран. Слава Богу, че Мери Пат беше родила Еди в подходящия момент. Пропуснаха превземането на посолството в Иран11, беше въпрос на три седмици, ако не се лъжеше. Бременността й беше тежка и лекарят настоя да се върнат в Ню Йорк за раждането. Децата бяха дар Божи, нали така… Освен това направиха от Еди нюйоркчанин, а Ед дяволски много искаше синът му да е фен на „Янките“ и на „Рейнджърс“ от рождение. Най-хубавото в новото му назначение извън професионалната страна беше, че ще гледа най-добрия хокей в света тук, на място, в Москва. Майната им на балета и на симфоничната музика. Тия копелета знаеха как да играят хокей. Жалко, че руснаците не разбираха нищо от бейзбол. Сигурно е твърде сложен за мужиците. С всичките му забивания, които трябва да избереш…

— Не е върхът — отбеляза Мери Пат, оглеждайки пукнатия прозорец.

Щяха да живеят на шестия етаж. Поне нямаше да е толкова шумно. Комплексът за чужденците — гетото — беше обграден със стени и строго охраняван. От съображения за сигурност, както твърдяха руснаците, макар че уличната престъпност срещу чужденци не беше проблем в Москва. Средният руски гражданин нямаше право по закон да притежава чужда валута и при всички случаи щеше да му е трудно да я харчи. Така че нямаше голяма полза да ограбиш американец или французин на улицата, а не беше възможно да ги объркаш. Облеклото им ги отличаваше, както се отличава паун сред стадо крави.

— Здрасти! — акцентът беше британски. Розовеещото лице се показа миг по-късно. — Ние сме вашите съседи. Найджъл и Пени Хейдок — добави притежателят на лицето.

Беше на около четиридесет и пет години, висок и мършав, с преждевременно посивяла и оредяла коса. Съпругата му, по-млада и по-хубава, отколкото вероятно той заслужаваше, се появи веднага след него с поднос сандвичи и бутилка бяло вино за добре дошли.

— Ти трябва да си Еди? — попита русолявата г-жа Хейдок.

Точно тогава Ед Фоли забеляза широката рокля. От пръв поглед можеше да се каже, че е в шестия месец. Инструктажите бяха съвсем точни до последната подробност. Фоли имаше доверие на ЦРУ, но от собствен опит знаеше, че трябва да проверява всичко — от имената на съседите до шуртенето на водата в тоалетната. „Особено в Москва“, напомни си той, докато отиваше към банята. Найджъл го последва.