Опитали — убедили се

Двамата изкуствоизпитатели излязоха от парка и се отправиха на изток, а след това завиха в южна посока, докато стигнаха до района на Грамерси. Зад високата желязна ограда малкият парк се бе пременил в нова, зелена пролетна одежда и се любуваше на себе си в огледалото на фонтана. Ограждаха го порутени жилища — изоставени пристанища на отминало величие — сведени едни към други като шушукащи си призраци, припомнящи си славните дела на отдавна отишлите си от тоя свят знатни особи.

На пресечка-две северно от парка двамата отново се насочиха на изток и не след дълго Доу поведе редактор Уестбрук във висока, но тясна сграда с безвкусно боядисана фасада. Спряха на петия етаж и едва поемайки си дъх Доу извади ключ и отвори една от вратите на площадката. Когато влязоха, Уестбрук огледа със съжаление оскъдната и вехта мебелировка в апартамента.

— Седни, ако успееш да откриеш някакъв стол — каза му Доу, — докато намеря писалка и мастило. Я, какво е това? Бележка от Луиза. Сигурно я е оставила сутринта преди да излезе от къщи.

Той взе плика, оставен на масата в средата на стаята, и го скъса. Зачете бележката, която намери вътре. Беше започнал на глас и така продължи до края. И ето какво чу редактор Уестбрук: