Сенки в Оксфорд (Загадката, разказана от Рицаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в Оксфорд (Загадката, разказана от Рицаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
През деня спътниците си разказват известните на всички весели и поучителни истории, за да разнообразят дългия път. А нощем, когато отседнат в някой хан, разказите продължават но тогава всеки обещава да разкаже по някоя тайнствена история за тъмни дела, обвити с мрака на годините.
Започва разказът на Рицаря.
Властите в Оксфорд са озадачени от поредица жестоки убийства, които слуховете свързват с древен култ, съществувал по тези земи преди векове. Лично кралят изпраща своя приближен сър Годфри Ийвсдън и писаря Александър Макбейн да разследват убийствената тайна. Една сляпа заклинателка им помага срещу незнайния враг.
Рицарят и младият му спътник трябва да се преборят не само със сенките на древното зло, но и със съперничеството, което красотата на една жена разгаря в сърцата им.
Сър Хюго прибра меча си в ножницата и поклати глава.
— Когато пламъците стихнат — заповяда той, — нека наказанието започне.
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
— Да му се не види! — изръмжа Ханджията Хари. — Това е ужасна история, сър Рицарю.
— По-скоро дяволска, отколкото човешка — коментира Свещеникът с рядката брада.
— Той е прав! — възкликна Батската невяста. — Когато бях на поклонение в Кьолн, докато минавахме през една голяма гора, ни предупредиха да се пазим от демоните, които обичат да пият кръв. Разказаха ни, че те се кланят на Сатаната и прекарват часовете на деня в ада, а нощем бродят и търсят плячка.
— Сукуби — прекъсна я Продавачът на индулгенции. — Това са сукуби — дяволи в човешки тела.
— Те са древни като самото време — обясни Школарят, нетърпелив да блесне със знанията си. — Гърците разказват за красиви жени, наречени ламии… — Гласът му секна и той се взря в Рицаря. — Да, такива същества може би има и между нас — промърмори той. — Чух една странна история…
Хари Ханджията го изгледа любопитно — Школарят, толкова вглъбен в книгите си и чужд на света, сега изглеждаше подплашен, сякаш Рицарят му беше напомнил за нещо.
— Стига толкова, господа — намеси се Хари бързо. — Сър Рицарю, продължавай. Разкажи ни тази страхотна история в пълни подробности.
II част
ПЪРВА ГЛАВА
Ездачите дръпнаха юздите на конете си и се взряха през проливния дъжд. Над тях небето беше покрито с гъсти и тежки облаци, подобни на кълба дим, от които падаха студените, плътни дъждовни пелени. Тътенът на гръмотевиците и назъбените светкавици, които проблясваха ослепително на фона на небето като падащи ангели, караха конете да препускат, цвилейки. Ездачите пристегнаха по-здраво качулките си, но усилието беше напразно, защото проливният дъжд вече се беше просмукал през дрехите им чак до кожата По-високият от двамата изтри водата от лицето си и се обърна към приятеля си.
— Е, най-после стигнахме Оксфорд, Александър. По-младият и по-нисък от ездачите се усмихна въпреки дъжда. От усмивката гладкото му лице с маслинов тен стана съвсем момчешко.
— Сухи, сър Годфри! — възкликна той. — Скоро ще бъдем сухи. Макар че за войник като теб такова време сигурно е нормална част от живота.
Рицарят се усмихна като погледна надолу към червените покриви и жълтите стени на постройките в Оксфорд. Отначало беше се дразнил от присъствието на писаря, от меките му ръце, момчешко лице и неизменно добро настроение, но по пътя от Лондон се случи нещо рядко в живота на сър Годфри — той откри, че наистина харесва друг човек. Александър не беше обикновен писар. Незаконен син на рицар от северните земи и някаква влюбчива дама, която рицарят срещнал, докато воювал в Шотландия, той гледаше на света с любопитни очи. Беше превъзходен имитатор и разказвач на забавни истории. Въпреки образованието, получено в Кембридж, той винаги отстъпваше пред сър Годфри, въпреки че Рицарят често долавяше присмехулен блясък в зелените му очи.
— Идвал ли си тук и преди? — попита сър Годфри.
— Един-два пъти — отвърна Александър. Протегна ръка, без да обръща внимание на водата, която се стичаше в ръкава му. — На изток — обясни той — се намира замъкът. Можеш да го видиш и в дъжда.
Сър Годфри проследи протегнатия пръст на спътника си и зърна високите кули.
— А там — продължи Александър — се виждат черквите „Сейнт Фридесвид“ и „Сейнт Мери“, и камбанарията на тринитарианския7 манастир.
— Изглежда толкова спокойно — промърмори Годфри.
— Така и трябва да бъде. Това е място за учение, подслон за духовници, школари и учени. — Свещеникът примигна от поройния дъжд. — За Бога, сър Годфри, ще продължим ли или ще стоим тук, докато хванем малария? — Писарят дръпна назад качулката си. — Всъщност ми е все едно — промърмори той. — Вече съм мокър като риба.
Годфри се взря в него. Черната коса на писаря беше подгизнала и разрошена, а очите — зачервени, защото бяха яздили бързо в дъжда. Рицарят отметна качулката си и почеса ниско подстриганата си глава.
— Трябва да си подстригваш косата — обърна се той към спътника си. — Така в битка противникът не може да те хване за нея, а в дъжда няма какво да се мокри.
Александър се приведе напред.
— Да, сър Годфри, но през зимата на главата ми е топло. Рицарят се разсмя и пришпори коня си напред.
— Трябваше да послушаме съвета на онзи ханджия и да останем още един ден — отбеляза той.
7
Римокатолически монашески орден, основан във франция през 1198 г., чиято първоначална цел била освобождаване на християни, поробени от мюсюлмани, в Близкия Изток, Северна Африка и Испания — (Б. пр.)