Нивхска приказка (Нивхска приказка)

— Беше ли, синко, при Стареца? — запитал той.

— Ти мене не гледай, тате, Амур гледай! отвърнал Азмун.

А в Амур водата кипяла — толкова много риба пристигнала.

Азмун рекъл:

— Ще стигне ли рибата, бащице?

— Ще стигне!

И заживели нивхите хубаво. През пролетта и есента рибата пристигала.

Оттогава много хора били забравени… Но Азмун помнят и до ден-днешен.

Щом морето се разиграе и вълните почнат да се плискат, в свистенето на морския вятър се чува ту вик на птица, ту писукане на лалугер, ту шум на дървета… Морският старец, за да не заспи, свири на пластинката, весели се в подводния си дом…