Мъртвият сезон
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвият сезон». Краткое содержание книги:
Тя гледаше нощното небе и чакаше.
— Хайде — каза той. — Трябва да се приготвим. Кренвиршите трябва да са врели, хлебчетата да се затоплят, да се приготви чили, да се обели и нареже лук, да извадим подправките, да приготвим кърпите, да почистим! Хей! — Затанцува от радост. — Ох, как само се радвам! Да, страшно се радвам! — пропя фалшиво. — Днес е щастливият ми ден!
Трескаво свари кренвирши, наряза хлебчета, накълца лук.
— Само си помисли, онзи марсианец каза — изненада. Това може да означава само едно, Елма. Онези сто хиляди са подранили, пристигат тази вечер! Ще е претъпкано! Дни наред ще работим без почивка заради всички туристи, които ще се появят тук. Помисли само какви пари ще изкараме!
Излезе навън и погледна към небето. Не видя нищо.
— Сигурно всеки момент — каза той, вдиша с радост прохладния въздух, вдигна ръце и се потупа по гърдите. — А-а-ах!
Елма не каза нищо. Белеше картофи за пържене, без да сваля очи от небето.
— Сам — каза след половин час. — Ето я. Погледни.
Той погледна и я видя.
Земята.
Изгряваше над хълмовете пълна и зелена, приличаше на скъпоценен камък.
— Милата Земя — прошепна нежно той. — Прекрасната ми Земя. Прати ми гладните и жадните. Нещо… как продължаваше това бе? Прати ми своите гладни, Земя. Сам Паркил ги чака, кренвиршите са врели, чилито е готово, всичко е подредено. Хайде, Земя, прати ми ракетите си!
Отдалечи се малко, за да огледа лавката. Ето я — съвършена като току-що снесено яйце върху сухото морско дъно, единственото ядро светлина и топлина сред стотиците мили самота и пустош. Бе като сърце, биещо самотно в огромно тъмно тяло. Изпита едва ли не печал, докато гледаше гордостта си с насълзени очи.
— Наистина те кара да се смириш — каза той сред миризмите на кренвирши, топли хлебчета и масло. — Елате — покани той звездите в небето. — Кой ще се осмели пръв?
— Сам — каза Елма.
Земята се промени в черното небе.
Подпали се.
Част от нея като че ли се разлетя на милиони парчета, сякаш експлодира някакъв гигантски пъзел. Цяла минута горя със зловещ пламък, стана тройно по-голяма, после помръкна.
— Какво беше това? — попита Сам, взрян в зеления пожар в небето.
— Земята — каза Елма, стиснала ръце.
— Не може да е Земята, не може да е Земята! Не, това не е Земята! Не може да бъде.
— Искаш да кажеш, че не ти се вярва да е Земята — каза Елма и го погледна. — Това ли имаш предвид?
— Не е Земята… о, не, не може да бъде! — проплака той.
Стоеше неподвижно с отпуснати ръце, зяпнал, с широко отворени невиждащи очи.
— Сам — повика го тя. За първи път от дни в очите й имаше живец. — Сам?
Той гледаше нагоре към небето.
— Е — каза тя. Около минута се оглеждаше мълчаливо. После пъргаво преметна една мокра кърпа през ръка. — Запали още лампи, пусни музиката, отвори вратата. Следващата пратка клиенти ще пристигне след около милион години. Трябва да се приготвим, да.
Сам не помръдваше.
— Какво чудно място за лавка за хотдог — каза тя.
Взе клечка за зъби от една чаша и я пъхна между резците си.
— Ще ти издам една малка тайна, Сам — прошепна, като се наведе към него. — Май започва мъртвият сезон.