Чудовищата

И заедно с другите самци се отдалечи на безопасно разстояние, за да следят събитията оттам.

Самките падаха като покосени, но жителки на други села веднага заместваха загиналите — бяха дочули за опасността. Те се сражаваха за своите жилища, за своите права, сражаваха се с нечувана ярост, по-добре от който и да е самец. Излитащите от кораба огнени езици се носеха по цялата скала, но огънят освобождаваше камъните и те като град барабаняха по метала. Най-после от единия край на металния предмет изригна голям пламък.

Започна свличане, но непонятният предмет вече се издигна във въздуха. Той едва не се вряза в планината. После постепенно набра височина, превърна се в малка точка на фона на голямото слънце. И изчезна.

Вечерта се разбра, че са загинали петдесет и три самки. Това беше много добре дошло: броят на излишните самки намаля. Проблемът с тях беше много остър — нали с един удар селото се лиши от седемнадесет самци.

Кордовир се пръскаше от гордост. Жена му доб-лестно се сражава и загина в боя, но той веднага взе нова.

— Е, известно време ще се наложи да се убиват жените по-често от веднъж на двадесет и пет дни — каза той на вечерния Събор. — Докато положението не се нормализира.

Останалите живи самки го чуха от хранилището и бясно заръкопляскаха.

— Интересно накъде полетяха? — попита Хем, обръщайки се едновременно към всички.

— Ще търсят някакви беззащитни твари, за да ги поробят — предположи Кордовир.

— Не е задължително — откликна Мишил, поставяйки начало на поредния вечерен спор.