Да ти се връща… в двоен размер

Настъпи последния час. Еделщайн се успокои. Държеше се точно като човек, който трябва да приеме съдбата си. Осъзна, че омразата му към Манович е безполезна и не си заслужава да се измъчва заради него. С ново и приятно чувство на успокоение, той си каза:

„Сега ще поискам нещо, което лично аз, Еделщайн желая. Ако Манович трябва да го получи в двоен размер, просто не мога да попреча.“

Еделщайн се изправи и застана почти в поза „мирно“. Той каза:

— Това е последното ми желание. Твърде дълго бях ерген. Онова, което искам е жена, за която да се оженя. Тя трябва да бъде висока около метър и шестдесет, да тежи около петдесет и пет килограма, да бъде закръглена, разбира се, и с естествено руса коса. Тя трябва да бъде умна, практична, влюбена в мен, естествено еврейка, но чувствена и с весел характер… — Умът на Еделщайн внезапно заработи усилено. — И особено — добави той, — тя трябва да изисква от мен най-многото, максимума, който аз искам и мога да й предложа в чисто сексуално отношение. Разбираш ли какво означава това, Ситуел? Деликатността не ми позволява да го кажа по-конкретно, но ако все пак можех да ти обясня нещо по този въпрос…

На вратата се почука леко и някак секси. Еделщайн отиде да отвори, като се подсмихваше вътрешно. Повече от двадесет хиляди долара, кило пилешки пастет, а сега и това! „Манович, Манович — помисли си той. — Сега те хванах натясно! Двойно повече от това, което може да предостави един мъж е нещо, което вероятно не бих пожелал и на най-големия си враг, но го направих!“