Край на пътешествието

Въпреки досадния студ на космическото пространство Хал остана на мостика и наблюдаваше как Земята се губи в далечината. Той се връщаше към еднообразния живот на частично системния фотогномен конфигуратор, към съпругите и децата, към досадата от ръжда и лишеи.

Но си тръгна без съжаление. Знаеше, че Земята е чудесно място за почивка, но там всъщност не можеше да се живее.