Цената на живота

По дългата поточна линия се плъзна първата. Той натисна включващото копче, поставено отстани.

— Готова за пране — заяви пералната машина.

Керин натисна изключващото копче и я пропусна по лентата.

Този негов син — мислеше си Керин. Дали като порасне, ще си поеме отговорностите? Дали като възмъжее, ще заеме мястото си в обществото? Керин се съмняваше. Момчето бе роден бунтар. Ако някой отидеше на Марс, това щеше да бъде неговият син.

Но тази мисъл не го безпокои особено много.

— Готова за пране — още една машина премина по лентата.

Керин си спомни нещо за Милър. Този весел човек винаги говореше за планетите, винаги се шегуваше, че ще отпътува за някоя и ще я покори. Не успя. Самоуби се.

— Готова за пране.

Пред Керин стояха осем часа и той разхлаби колана си, за да се приготви за тях. Осем часа натискане на копчета и слушане изявленията на всяка машина за нейната готовност.

— Готова за пране.

Той натисна изключващото копче.

— Готова за пране.

Мислите му се отклониха от работата, която и без това не се нуждаеше от много внимание. И едва сега разбра какво го бе подтискало.

Не изпитваше удоволствие да натиска копчета.