Смяна на професията

И тогава дойде прозрението! Всички парчета на пъзела в главата му се наместиха и той откри простата истина за смисъла на живота си: по-добре жив дрисльо, отколкото мъртъв герой! Това беше! Цял живот се беше правил на герой. И се беше навирал в лайна. Които други бяха срали. А той трябваше да чисти. И да се завира след това по кюшета за да пръцка, без да смее да се изака. До това всъщност се свеждаше и цялото му геройство. Да чисти чужди лайна. Как може да свърши подобно нещо? Ами ако продължаваш да го правиш — само по един начин — като накрая паднеш в лайната и ако са много — да си отидеш от тоя свят. Прав беше малкият му син, като казваше че е дърт пръдльо! Е, стига толкова! Ако ще съм в лайна — поне да са си моите!

След като стигна до това простичко прозрение, полковник Кузнецов стана, почисти се с листа от гнусотията, която беше сътворил и в която се беше наврял, приведе се в опрятен вид и излезе от храсталака. Приключи проверката. Дослужи си срока на командировката. Върна се в родината си, която много скоро щеше да престане да съществува. Събра се с жена си и децата си. Напусна Спецназ. И стана писател. Фантаст.