Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна». Краткое содержание книги:
На сутринта младоженците станали, без да подозират какво се е случило през нощта.
Отишли слугите да разтребят стаята и какво да видят — под леглото на младоженците парчета мърша! Разгневил се царят — кой се е подиграл така с тях?
Почнали да мислят и да умуват. Стоварили цялата вина върху Еленко: той и по пътя показал неуважение към царския син — пушката захвърлил и коня върнал. Сигурно и сега пак той се е подиграл над тях.
Еленко се защищавал:
— Аз винаги съм ви желал само доброто. Не ме питайте нищо, повярвайте ми и ме оставете и аз да живея и да се радвам с вас.
Не му повярвали, разсърдили се и искали всичко да им каже.
— Добре тогава — казал Еленко, — ще ви разправя, но да не ви е тежко после, че аз толкова съм се грижил за вашето щастие, а вие сами сте ме погубили! Оная нощ, когато си почивахме край гората, долетяха три гълъба, кацнаха на едно клонче и почнаха да си говорят. Единият рече: „Когато наближат до града, царят баща ще изпрати на сина си пушка; пушката ще гръмне и ще го убие. Който ни издаде, ще се вкамени!“
Казал това Еленко и се вкаменил до колене.
Разбрали тогава всички каква е работата и започнали да го молят:
— Стига, не говори повече!
— Не — рекъл Еленко, — щом съм започнал, трябва да кажа всичко докрай. Вторият гълъб рече: „Царят баща ще изпрати кон, а синът ще падне от коня и ще се пребие.“
Казал това Еленко и се вкаменил до пояс:
— Стига — замолили го всички, — замълчи!
— Не — казал Еленко, трябваше да ми вярвате, а сега е вече късно. Третият гълъб рече: „През нощта, когато младоженците влязат в спалнята, ще дойде вампир и ще ги удуши.“
Казал това Еленко и цял се вкаменил.
Заплакали, завайкали се бащата и синът, но каква полза от това?
В това време Елена Прекрасна щяла да има вече дете. Но царският син не се радвал, а си мислел: „Не, трябва да върна живота на своя верев приятел, каквото и да ми струва това!“
Стегнал се той, обул железни обуща, взел в ръце желязна тояга и тръгнал на път.
Вървял и разпитвал где когото срещне:
— Как да съживя вкаменения си приятел?
Изморил се от пътя и седнал край една гора да си почине. Изведнъж от гъсталака излязъл старец. Царският син попитал и него как да спаси приятеля си. Старецът му отговорил:
— Какво се чудиш? Спасението му е в твоя дом!
Не разбрал царският син какво иска да каже старецът. А той продължил:
— Ти не знаеш, че ти се е родил син, златокъдро момченце. В него е спасението на твоя приятел. Убий го в люлката му, свари го, полей с водата вкаменения си приятел и той ще се съживи!
Тръгнал обратно царският син и по пътя си мислел: „Дете пак ще си имам, но приятел и брат няма да намеря вече!“ Дошъл си той в къщи и какво да види — златокъдрият му син лежи в люлката си и като месец грее.
Разказал царският син на жена си какво го бил научил старецът. Съгласила се Елена Прекрасна:
— Само да съживим нашия Еленко!
Направили всичко така, както казал старецът. Еленко се размърдал, отворил очи и се съживил.
Сутринта Елена Прекрасна се приближила до люлката (нали била майка, боляло я сърцето за детето й, макар че се била съгласила да се принесе то в жертва) и й се сторило, че нещо мърда вътре. Дръпнала завеската и какво да види — в люлката лежало живо златокъдрото момченце.
Зарадвали се всички. Заклали една крава и изпекли на шиш цели петнайсет овена. Четиринайсет дни се гощавали, четиринайсет дни от трапезата не станали.