Приказка за големия лакомник [Грузинска приказка]

Вторият рекъл:

— Аз ще търся на небето.

А третият:

— Аз ще се спусна на морското дъно.

Търсят космите по земята, всички зверове ги търсят — никъде ги няма. Търсят ги по небето, всички птици ги търсят — няма ги и по небето. А третият змей се спуснал на морското дъно. Отива при морския цар и му казва:

— Провери дали някой в царството ти не е глътнал три кози косъма?

Морският цар повикал всички риби. Плуват големи и малки риби, безчет.

— Някоя от вас не е ли глътнала три кози косъма? — пита царят.

— Не, и никоя не ги е виждала.

— Всички ли са тук? — пита отново царят.

— Всички са тук, велики царю — казват рибите, — само една стара риба остана на дъното, но тя от немощ вече не се и помръдва.

Царят доплувал при рибата, пита я:

— Не си ли виждала три косъма?

— Да, господарю, водата ги носеше в едно червено парцалче и аз ги глътнах, само че не ме убивай, а прати в стомаха ми малките рибки корюшки — ще ги изнесат.

Изпратили корюшките, те изнесли космите.

Змеят ги взел, благодарил и забързал към Гладника.

Събрали се тримата змейове, наместили космите на темето на Гладника. Те се прихванали. Гладника скочил на крака, търка си очите.

— Ох, ама че дълго съм спал — казва той.

— Дълго щеше да спиш, ако не бяхме дошли навреме — думат му змейовете. Четиримата братя тръгнали за хубавицата.

Сринали целия царски дворец, убили царя, взели хубавицата и я отвели. Гладника отпразнувал голяма сватба, оженил се за хубавицата и живели дълго и безгрижно.