Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]

Къщата беше точно такава, каквато си я бе представяла — масивна каменна постройка на брега на езерото, северно от Мичиган. Откъм пътя имаше голям двор с дървета, но между задната стена и откритата водна шир не бе засаден и храст. Тук-там през петната топящ се сняг се подаваше по някоя тревичка. БИОТЕХ работеше от четири месеца с Камдънови, но Сюзън за първи път идваше тук.

Докато крачеше по алеята, пристигна още една кола. Не, беше пикап, който заобиколи нейната кола и продължи към сервизния вход от другата страна. Шофьорът слезе да позвъни на вратата, а придружителят му се зае да разтоварва найлонови чували с пелени. Бяха розови, на жълти зайчета. Сюзън притвори очи.

Отвори й Камдън. Личеше си, че с мъка сдържа тревогата си.

— Сюзън, не беше нужно да идваш чак тук. Аз щях да сляза до града!

— Спокойно, Роджър, не се безпокой. Госпожа Камдън тук ли е?

— В дневната. — Той я поведе през просторния вестибюл и я покани в уютна стая с камина, в която гореше буен огън. Мебелите бяха в английски стил, имаше много дърво и картини на кучета и коне по стените. Навсякъде личеше ръката на Елизабет Камдън. Самата тя не се надигна от люлеещия се стол, когато Сюзън влезе.

— Ще се постарая да бъда кратка и ясна — започна веднага Сюзън. — И без това сте изтормозени от дългото чакане. Получихме всички резултати от амниоцентезата, ултразвуковото изследване и тестовете на Лонгстън. Имате чудесен плод, който се развиваше напълно нормално в продължение на две седмици, след като се имплантира без никакви проблеми към маточната стена. Сега обаче възникна усложнение.

— Какво? — подскочи Камдън.

— Госпожо Камдън — обърна се Сюзън към жена му, — по чиста случайност миналия месец и двата ви яйчника са отделили яйцеклетки. И сега вие носите два зародиша.

— Близнаци? — попита пресипнало Елизабет.

— Не — отвърна Сюзън, но после се сепна. — Искам да кажа — да. Това са близнаци, но не са еднакви. Само единият плод е генетично променен. Другият ще бъде съвсем нормален. Доколкото си спомням, вие не желаехте нормално дете.

— Така е — кимна Камдън. — Аз не желая.

— Аз пък искам — рече Елизабет.

Камдън й хвърли гневен поглед, извади цигара и демонстративно я запали. За Сюзън това, което ставаше бе пълна загадка.

— Растежът на детето ни ще бъде ли повлиян от присъствието на другото? — попита Роджър.

— Не — отвърна Сюзън. — По никакъв начин. Те просто… съществуват заедно.

— Не може ли да го премахнете?

— Само ако извадим и двата плода. Ако решим да извадим единия, травмирането на маточната стена ще доведе до изхвърляне и на другия. Но избор има. Можем да започнем всичко отначало. Все пак не забравяйте, че оплождането in vitro, освен всичко друго, е и малко късмет. Някои двойки правят по осем, десет опита. Ако започнем отначало, процесът може да се окаже дълъг.