Топ и Хари

Тук нещо не беше в ред. Нищо не беше в ред. Този мъж и неговият син бяха еднакво тайнствени, както и оръжията им.

Най-добре щеше да бъде да откарат двете тайнствени създания в бивака при вожда и при заклинателя. Нека те разгадаят тайнството. Въпросът беше само как да примами двамата дакота, при положение, че те държаха насочено срещу тях тайнственото си оръжие, и да ги отведе в своя бивак, без да проливат кръв, но и същевременно без да се изложи.

Водачът с орловите пера в косата каза на своя език, като с основание предполагаше, че двамата дакота няма да го разберат, на боеца до себе си:

— А сега докажи, братко мой, че с право носиш името „Мъдрата змия“. Ние трябва да отведем тези двама странни дакота заедно с оръжията и конете им пред съвета на нашите старейшини и нашия заклинател. Няма да бъде добре обаче, ако влезем в бой с тях и ги убием, защото по този начин и ние ще загубим двама от нашите бойци, а и тайнствата на тези непознати мъже ще останат завинаги неразгадани за нас.

— Братко Патравия вълк! — отвърна боецът, когото бяха назовали Мъдрата змия. — Този боец от племето дакота не се е изрисувал с цветовете на войната, а пък и ние вече заровихме бойната брадва; оттогава слънцето вече два пъти захожда и изгрява. Значи, ние можем да отведем този мъж и неговия син в нашия бивак, без да влизаме в бой с тях.

— Нашите мисли съвпадат, но този непознат боец с тайнственото оръжие не знае нашите мисли. Поговори ти с него, Мъдра змия!

Матотаупа и Харка бяха слушали напрегнато разговора, за да могат веднага да реагират на всяка промяна в тона, макар да не разбираха значението на думите, и бяха наблюдавали внимателно израза на лицата им. Сега те изчакваха. Боецът, на име Мъдрата змия, насочи поглед към Матотаупа, като се мъчеше да намери в съзнанието си онези думи от езика на племето дакота, които беше запомнил от преговори с вражеските племена или от приказките на взетите от тях пленници.