Халифът щърк
- Автор: Хауф Вилхелм
- Серия: Приказен алманах #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Ламбрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Халифът щърк». Краткое содержание книги:
Дълго и щастливо живял халифът Хасид с жена си, принцесата. Най-приятните му часове били следобед, когато го навестявал великият везир. Тогава често си говорели за приключението си като щъркели, а когато халифът бивал особено благоразположен, благоволявал да показва как е изглеждал великият везир като щъркел. Тогава се разхождал с изпружени крака и сериозна физиономия из стаята напред-назад, правел се, че трака с клюн, махал с ръце като с криле и показвал как той напразно се кланял на изток и подвиквал: „Му-Му“. Това представление всеки път доставяло голяма радост на госпожа халифката и нейните деца. Но когато халифът попрекалявал с тракането и поклоните, везирът през смях го заплашвал, че ще издаде на халифката какво са си говорили тогава, пред вратите на принцесата кукумявка.
Когато Селим Барух разказал историята си, търговците били много доволни.
— Наистина следобедът мина, без да го усетим — рекъл един от тях, като повдигнал завесата на шатрата. — Вечерният вятър е хладен, можем да напреднем още малко.
Другарите му били съгласни с това, вдигнали шатрите и керванът продължил по пътя си.
Яздили почти през цялата нощ, защото през деня било задушно, а през нощта — свежо и светло от звездното небе. Най-сетне стигнали до удобно място за лагеруване, разпънали шатрите и легнали да почиват. А за чужденеца търговците се погрижили като за най-скъп гостенин. Един му дал възглавница, друг — завивка, трети — роб, на кратко: бил толкова добре обслужен, сякаш си бил у дома. Когато търговците отново се надигнали, били започнали горещите часове от деня и те единодушно решили да дочакат свечеряването. След като се нахранили, отново се събрали, а най-младият търговец се обърнал към най-стария и рекъл:
— Селим Барух вчера се погрижи да прекараме приятно следобеда, какво ще кажете, Ахмет, ако и вие ни разкажете нещо, било то от дългия ви живот, който сигурно е изпълнен с много приключения, било то някоя хубава приказка?
В отговор на това Ахмет помълчал малко, сякаш се колебаел какво да разкаже и най-накрая заговорил:
— Скъпи приятели, по време на нашето пътуване вие се доказахте като верни другари, Селим също заслужава моето доверие; затова искам да ви споделя нещо от живота си, което инак неохотно и не на всекиго разказвам: историята за кораба на призраците…