Експеримент 768+∞

От време на време Трах прекъсваше опитите и разглобяваше генератора. След това всичко започваше отначало.

Така мина лятото. Краят на отпуската ми приближаваше. През последната вечер щедрата природа ни награди с буря. Мълчаливо стояхме на осветената веранда, вслушвайки се в тътнежите на гръмотевиците и шумоленето на дъждовните струи.

— Време е — каза после Трах.

Върнахме се в стаите. Даря Максимовна се беше потрудила — очакваше ни прощална вечеря. За пръв път от цялото лято на масата се появи бутилка с вино.

Вечеряхме мълчаливо. Всеки мислеше за свои неща. Настроението на Трах беше мрачно. Но аз знаех, че на другата сутрин той отново ще се залови с опитите, отново ще разглобява и сглобява своя генератор. Ще постигне ли успех? А ако постигне, то кога?

Кой може да отговори на тези въпроси? Аз вярвах само в едно: Трах няма да се уплаши от трудностите, няма да се предаде. Пред мен седеше един от тези хора, които не отстъпват.