Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Може би трябваше да се махне. Да се махне от Колдуел. От „Колдуел Куриър Джърнъл“. От електронното семейство, състоящо се от будилника, телефона на бюрото й и телевизора, които преследваха спокойните й сънища. В града наистина не я задържаше нищо друго, освен навика. Не беше говорила с приемните си родители от години, така че нямаше да им липсва. А няколкото приятели, които имаше, бяха заети със собствените си семейства.
Чу цинично подсвирване зад себе си и завъртя очи. Това беше проблемът, когато работата ти е близо до баровете. Понякога ти се лепват разни досадници.
Последва дюдюкане, след това естествено две момчета бързо пресякоха улицата и тръгнаха след нея. Тя се огледа. Беше подминала баровете и навлизаше в дългата отсечка с необитаеми сгради преди ресторантите. Нощта беше тъмна, но поне имаше улични лампи и от време на време минаваше по някоя кола.
— Харесва ми черната ти коса — каза по-едрият и закрачи редом с нея. — Може ли да я пипна?
Бет не беше толкова глупава, че да спре. Приличаха на колежани, излезли в лятна ваканция, което значеше, че просто ще й досаждат, но не искаше да рискува. Освен това китайският ресторант беше само на пет преки.
Все пак бръкна в чантата си и затърси газовия спрей.
— Да те откарам ли някъде? — попита големият. — Колата ми е наблизо. Сериозно, какво ще кажеш да дойдеш с нас? Можем да се повозим.
Той се ухили и смигна на приятеля си, като че ли с мазните му приказки щеше да му излезе късмета с нея. Приятелчето му се засмя и започна да обикаля с подскоци край нея, при което рядката му руса коса също подскачаше нагоре-надолу.
— Хайде да я поразходим с колата! — каза русият.
Дявол да го вземе, къде беше спреят й?
Големият протегна ръка и докосна косата й. Тя го изгледа хладно. С полото и шортите си в цвят каки изглеждаше като типичен колежански красавец. Мечтата на всяка тъща. Той й се усмихна и тя забърза крачка, вперила очи в неоновата табела на китайския ресторант. Молеше се да мине някой, но жегата беше прогонила пешеходците, потърсили спасение на закрито. Наоколо не се виждаше никой.
— Ще ми кажеш ли как се казваш? — попита колежанчето.
Сърцето й се разтуптя силно. Спреят беше в другата й чанта. Още четири преки.
— Или просто да ти избера някакво име. Нека помисля… Какво ще кажеш за „маце“?
Русият се ухили.
Тя преглътна и извади мобилния си телефон за всеки случай, ако й се наложи да се обади на 911.
Спокойно. Запази самообладание.
Представи си колко приятно ще бъде да усети хлада на климатика, когато влезеше в ресторанта. Може би е по-добре да изчака и да повика такси, за да е сигурна, че ще се прибере у дома, без тези двамата повече да й досаждат.
— Хайде, маце — изгука типичният американец. — Знам, че ще ме харесаш.
Само още три преки…
Тъкмо слезе от тротоара, за да прекоси „Десета улица“, когато той я сграбчи през кръста. Краката й се отделиха от земята и повлякъл я назад, той затисна с ръка устата й с тежката си длан. Тя се бореше неистово, риташе и удряше и когато улучи окото му, хватката му се отпусна. Тя рязко се дръпна от него, токовете й се забиха в паважа, въздухът заседна в гърлото й. По „Трейд Стрийт“ мина една кола и тя се развика, съзирайки фаровете й. Но той отново я хвана.
— Ще ме молиш за това, кучко — каза в ухото й колежанчето и я стисна в мъртва хватка. Извиваше врата й назад, рискувайки да го счупи, и я теглеше все по-навътре в сенките. Усещаше миризмата на пот и евтиния му одеколон, чуваше пискливия смях на неговия приятел.
Уличка! Влачеха я към една странична уличка. Стомахът й се сви на топка, в гърлото си усети пареща горчилка, заизвива се бясно, опитвайки се да се освободи. Паниката й даде сили. Но той беше по-силен от нея. Издърпа я зад един контейнер за боклук и притисна тялото си в нейното. Тя го сръга с лакът в ребрата и продължи да рита.
— По дяволите, хвани й ръцете!
Успя да забие върха на обувката си в слабините на русия, преди той да я хване за китките и да вдигне ръцете й над главата й.
— Хайде, кучко, това ще ти хареса — изръмжа колежанчето, опитвайки се да пъхне коляното си между краката й.
Притисна тялото й към тухлената стена на сградата, като стискаше гърлото й, за да не мърда. С другата си ръка разкъса блузата й. Щом махна ръката си от устата й, тя закрещя. Той я удари силно и Бет усети, че устната й е разцепена. Кръв потече по езика й, болката я зашемети.
— Направи го пак и ще ти отрежа езика — очите на колежанчето горяха от омраза и похот, когато издърпа сутиена й нагоре и разголи гърдите й. — По дяволите, мисля, че така или иначе ще го направя.