Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
А сега, когато светът се е променил и Артур, моят брат и любим, който беше крал и крал ще бъде — лежи мъртъв (а простият народ твърди, че спи) на свещения остров Авалон — историята трябва да бъде разказана такава, каквато беше, преди да дойдат свещенослужителите на Белия Христос и да я замъглят със собствените си легенди и светци.
Защото, както казах, самият свят се е променил. Някога всеки пътник, ако имаше желание и знаеше малко на брой от тайните, можеше да отплава с лодката си по Лятното море и да пристигне не при монасите в Гластънбъри, а на Свещения остров Авалон. По това време портите, разделящи световете, се разтапяха в мъглите и бяха свързани една с друга, зависейки от мисълта и волята на пътника. Защото така гласи великата тайна, която беше известна на всички образовани хора от моето време: „Ние създаваме света около нас посредством мислите си и той всеки ден се гради наново.“
Сега свещениците мислят, че това накърнява властта на техния Бог, който е създал света веднъж завинаги непроменим, и затварят тези порти (които винаги са съществували единствено в съзнанието на хората). А пътят води само към населения от свещеници остров, охраняван от звука на техните църковни камбани, който прогонва всяка мисъл за другия свят, потънал в мрака. Всъщност те твърдят, че този свят, ако изобщо съществува, е управляван от Сатаната и е преддверие на Ада, ако не и самият Ад. Не зная какво е създал или не е създал техният Бог. Независимо от многото истории, които се разказват, никога не съм знаела много за свещениците и никога не съм носила черната дреха на техните робини — монахините. След като обитателите на Артуровия двор в Камелот предпочетоха да ме считат за такава (защото когато отивах там, носех черните одежди на Великата майка в превъплъщението й на пазителка на познанието), аз реших да не разсейвам заблуждението им. Всъщност, в края на Артуровото властване би било опасно да постъпя така; и аз преклоних глава пред необходимостта — нещо, което никога не би направила моята велика господарка: Вивиан — Дамата от езерото — някога най-добрата приятелка на Артур, като изключим мен, а по-късно най-ожесточеният му враг — като изключим мен.
Но бурите преминаха; накрая, на смъртното му легло, можах да приема Артур не като мой враг и враг на Богинята, а само като мой брат и като умиращ, който търси подкрепата на Великата майка, както всеки човек, когато стигне дотам. Дори свещениците са почувствали това и тяхната Дева Мария в сините одежди също се превъплъщава във Всеобщата майка в часа на смъртта.
И тъй, най-сетне Артур лежеше с глава в скута ми, виждайки в мен не сестра, нито пък любима или враг, а пазителка на познанието, жрица, Езерна дама. Така почиваше той на гръдта на Великата майка, от която дойде при раждането си и при която трябваше да отиде, както и всички човеци, в смъртния си час. И може би, когато насочвах лодката, която го отнасяше не към Острова на свещениците, а към истинския Свещен Остров в света на мрака, скрит зад нашия свят, към Авалон, където вече малцина освен мен могат да проникнат — тогава може би той е съжалил за враждата, която ни раздели.
Когато разказвам тази история, често говоря за неща, които са се случили, когато съм била прекалено малка, за да ги разбера, и за други неща, които са се случвали в мое отсъствие, и слушателят може би ще се отдръпне и ще си каже — ето, това са нейните магии. Но аз винаги съм била надарена с ясновидство, със способността да прониквам в мислите на хората; а през тези времена бях много близка на всички участници в тази история, така че нерядко знаех какво мислят много от тях — и затова ще разказвам по този начин.
Защото някой ден и свещениците ще разкажат същата история — така, както я знаят те. Може би между двете истории на места ще проблясва истината.
Защото тъкмо това свещениците, с техния Единствен Бог и Единствена Истина, не знаят: такова нещо като верен разказ не съществува. Истината има много лица и прилича на някогашния път към Авалон: зависи от волята и мислите на човека; от тях зависи къде ще те отведе пътят — на Свещения остров на Вечността или при свещениците с техните камбани и смърт, с техния Сатана, с ада и проклятието… Но може би съм несправедлива и към тях. Дори Дамата на Езерото, която ненавиждаше свещеническите одежди като отровата на змията, и то с пълно право, дори тя ме нахока веднъж, че злословя за техния Бог.