Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Хей, приятел, понякога жестоко ме вбесяваш, лениво проточи мрачният глас в главата му. Ама наистина. След всичко, което преживяхме заедно!
След всичко, което бяха преживели заедно… Това беше съвсем вярно.
Магьосника беше причината Фюри така невъздържано да копнее за червения дим — с постоянното си присъствие в главата му, с вечното натякване какво не е направил, какво е трябвало да направи и какво е можел да направи по-добре.
Трябвало. Могло. Щяло.
Симпатична рима. Истината беше, че един от Черните ездачи от «Властелинът на пръстените» го тласкаше към червения дим така неумолимо, сякаш мръсникът го бе овързал и хвърлил в багажника на кола.
Всъщност, приятел, ти ще бъдеш предната броня.
Именно.
В съзнанието му Магьосника се явяваше в образа на зъл дух, застанал насред обширна сива пустош, осеяна с черепи и кости. С изрядния си британски акцент негодникът не допускаше Фюри да забрави никой от провалите си. Неспирното мърморене го караше да пуши отново и отново само за да не отвори шкафа с оръжията си и да не захапе дулото на някое от тях.
Ти не го спаси. Не спаси и тях. Заради теб над тях надвисна проклятие. Вината е твоя… Вината е твоя…
Фюри се протегна за нова цигара и я запали със златната си запалка.
Той беше това, което на Древния език наричаха екзиле дубле.
Роденият втори. Злият близнак.
Идването на Фюри на бял свят три минути след Зейдист и това, че бе преживял раждането си, се бе превърнало в проклятие и бе нарушило завинаги баланса в семейството им. Двама сина, и двамата в добро здраве, беше повече от добър късмет и със сигурност разклащаше равновесието. Само няколко месеца по-късно неговият близнак беше отвлечен и продаден в робство. С него беше злоупотребявано под всякаква форма в продължение на цял век.
По лицето, гърба, китките и врата си Зейдист носеше белезите на онази извратена кучка, господарката му. Но белезите в душата му бяха още по-ужасни.
Фюри отвори очи. Това, че бе спасил физически тялото на близнака си, не се бе оказало достатъчно. Нужна бе чудотворната поява на Бела, за да бъде възродена душата на Зи, а сега и самата Бела беше в опасност. Ако я изгубеха…
Тогава всичко ще бъде наред и балансът за следващото поколение ще остане непокътнат, обади се Магьосника. Нали не мислиш сериозно, че близнакът ти ще има благословията да се радва на живородено потомство? Ти ще имаш безчет деца. Той няма да има нито едно. Това е пътят към баланса.
О, разбира се, ще му отнема и неговата шелан. Не го ли споменах?
Фюри взе дистанционното и засили арията «Che Gelida Manina», която звучеше.
Не помогна. Магьосника харесваше Пучини. Призрачният му образ започна да валсира из полето, покрито със скелети. Ботушите му трошаха всичко, върху което стъпваха. Огромните му ръце се извиваха грациозно. Окъсаната му мантия се вееше като грива на жребец, разтърсил царствена глава.
На фона на необятния хоризонт от бездушна сивота Магьосника валсираше и се смееше.
Абсолютна гадост.
Без да поглежда, Фюри се протегна към нощното шкафче за торбичката си с червен дим и хартийките за свиване на цигари. Не се наложи да преценява разстоянието. Добичето си знае къде мърсува.
Докато Магьосника пригласяше на «Бохеми», Фюри сви две дебели цигари, за да не прекъсва серията, и запали, зачетен в материалите за преподаване. Димът, който излизаше от устата му, миришеше на кафе и шоколад, но той щеше да го поглъща, дори да вонеше на горяща смет, само за да заглуши Магьосника.
Беше стигнал до етап, когато беше склонен да изпуши цял контейнер с боклук, стига да намереше покой.
Не мога да повярвам, че толкова малко цениш отношенията ни, каза Магьосника.
Фюри се съсредоточи върху рисунката в скута си — тази, върху която работеше от половин час. Огледа я набързо и натопи перото в сребърната мастилница, закрепена върху бедрото му. С плътността и мазния си блясък тушът в нея приличаше на кръвта на враговете му. На хартията обаче цветът му беше наситено червеникавокафяв, а не зловещо черен.
Не би използвал черно, за да изобрази някого, когото обичаше. Щеше да е лоша поличба.
А и в кестенявата коса на Бела проблясваха кичури с абсолютно същия цвят, така че изборът беше подходящ.
Фюри внимателно оформи сянката, хвърляна от съвършения иМ нос. Нанасяше щрих след щрих с перото, докато не постигна нужната плътност.
Рисуването с туш беше като живота — една грешка и всичко се съсипваше.