Посмъртен образ

— О, всички знаят твоя характер. Стасов е ангелче, като се имат предвид твоите номера.

— Е, недейте така де, Виктор Алексеевич, ще ме изкарате чудовище.

— Чудовище или не, обаче си голяма кучка — констатира Гордеев. — Дръж се прилично, Стасенка, много те моля. Кинаджиите са истерична пасмина, на тях не може да се разчита. Там е пълно със завист, интриги и безкрайно пиянство. Сред тях е трудно да се намерят добри свидетели, практически е невъзможно, тъй че Стасов е единствената ни опора в този свинарник.

— Трябва ли да разбирам, че възлагате на мен да се занимавам с това убийство?

— Да, заедно с Коротков. До понеделник ще се трудите двамата, а после ще разпределя текущата работа, може да го пусна в компенсация за денонощното дежурство и да ви дам още някого.

— Миша Доценко — веднага помоли Настя.

— Недей да се пазариш като махленка. Нали казах — ще видя как са работите и ще реша.

— Но, Виктор Алексеевич, аз не ви моля за себе си — заради работата ви моля.

— За какво ти е Доценко?

— Много го бива в разпитите на жени свидетелки. С памук им вади душата. Като впери Мишаня в тях огромните си черни очища, те започват да се разтапят и да си спомнят всичко с най-дребните подробности, само и само да му се харесат.

— Разтапят се значи… А мъжете свидетели не те ли интересуват?

— С мъжете и сама мога да се справя.

— Интересно — как? — подкачи я началникът й. — Нали нямаш очи като на Михаил.

— Обаче имам характер — разсмя се тя. — Страховита сила.

Юра Коротков пристигна след около четирийсет минути, сивкаво-блед, със сенки под очите след безсънната нощ, гладен и изнервен. Щом го видя на прага, Настя моментално взе решение.

— Сега ще те реанимирам, няма да си ходиш вкъщи.

— Аска, краката не ме държат, пусни ме да поспя — примоли се Коротков.

— Ще спиш тук, за да не губиш време за път.

— Ами Льошка?

— Какво Льошка! Първо, Льошка е в Жуковское, второ, той е човек с нормална психика. Дори да беше тук сега, щях да те сложа да спиш. Значи програмата е следната: горещ душ, за да се разширят съдовете ти, после обяд, по време на който ти бързичко ще ми разкажеш всичко, после половин чаша мартини — за да отнеме остатъчното ти напрежение и да заспиш моментално. Това чудесно събитие трябва да се случи — тя погледна часовника — в седемнайсет и трийсет. В деветнайсет и трийсет ще те вдигна, следват студен и горещ душ, второ хранене, кафе по рецептата „Смърт на враговете“ — и ще ми станеш като новичък. Така ще разполагаме с три часа, за да направим необходимите визити, преди да стане двайсет и три часът, както е предвидено от етикецията. Хайде де, защо стоиш и си губиш времето? Събличай се и — в банята!