Фантома на Лондон

Алън беше обхванат от истински ужас при спомена за Фантома. Този човек беше напълно неуловим за полицията, защото често променяше външността си и никой не можеше да му даде точно описание. Той можеше да се преобразява с необикновена бързина и да се изплъзва от преследвачите си с лекота. Беше безпощаден по отношение на хората, които по някаква причина са заслужили ненавистта му.

Алън знаеше, че Фантома несъмнено щеше да се появи на мястото, където го очакваха, а именно в Дептфорд. Той се безпокоеше за Мери, която щеше да бъде в дома на Майстер. Именно на него искаше да си отмъсти Фантома.

Полковник Уолфорд посрещна Алън приветливо.

— Съжалявам, че не можахте да се възползвате от отпуската си — каза той, — но обстоятелствата са такива. Не знаем защо и кога се е върнал Фантома и нямаме никакви преки доказателства за това, но предполагаме, че австралийските ни колеги са прави. Той има жена. Някои знаят това. Оженил се е преди година-две в Канада. Никога не се разделя със съпругата си и именно благодарение на нея винаги можем да проследим пътуванията му. Въпросната дама пристига утре сутринта от Австралия.

— Това означава, че Фантома е вече в Англия или ще бъде тук съвсем скоро.

— Съвършено вярно — потвърди полковникът. — Надявам се, че не сте говорили с никого за това.

— Не, господине — бързо отговори Алън.

— Не забравяйте — продължи полковникът, — че Лондон се бои от Фантома и журналистите няма да ни оставят на мира, ако в пресата излезе информация, че той се е върнал. Освен това полицията досега не може да се похвали с никакъв успех по този случай и хората ни обвиняват за това. Разчитам много на вас и на доктор Ломънд — промени темата полковникът.

— Кой е доктор Ломънд? — попита Алън.

— Той е един от малцината детективи любители, на които имам пълно доверие — отговори той. — Много години е прекарал в Индия и Тибет и сега прие нашето предложение да заеме длъжността съдебен лекар на област Дептфорд т.е. вашия район. Ще се запознаете с него.

— Тази длъжност не е ли ниска за него, господине?

— Той цял живот е заемал незначителни длъжности — възрази полковникът и натисна звънеца, за да даде разпореждане на секретаря.

В това време вратата се отвори и влезе висок, малко прегърбен човек.

Според Алън той беше над петдесет годишен. Косите и мустаците му бяха напълно бели, а блестящите сини очи гледаха весело и добродушно двамата полицаи. Беше облечен в стар костюм, а в ръцете си държеше избеляла старомодна шапка.

— Доктор Ломънд, искам да ви запозная с инспектор Уембъри — каза полковникът, — който ще завежда вашата област.

Докторът протегна ръка на Алън и го поздрави със силно ръкостискане. После започна да говори на любимата си тема — антропологията. Алън, който не разбираше нищо от тази наука, видимо скучаеше и остана доволен, когато Ломънд си отиде и ги остави насаме с полковника.