Треска
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Михайлова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Треска». Краткое содержание книги:
Чарлз започна да съставя плана за деня си. Искаше да започне работа с новата верига опитни мишки НР7, които бяха носители на наследствен гръден рак. Надяваше се да направи животните „алергични“ към собствените им туморни образувания — цел, до която Чарлз беше сигурен, че е все по-близо и по-близо.
Катрин отвори вратата и го избута, за да влезе. Съблече нощницата си през главата и се пъхна под душа.
Водата и парата издуха завеската, ограждаща душа. След момент тя подаде главата си иззад нея и викна към Чарлз:
— Мисля, че трябва да заведа Мишел при истински лекар — и отново изчезна под душа.
Чарлз прекъсна бръсненето си, стараейки се да не се ядосва от саркастичното й „истински“ лекар. Беше деликатна тема между тях.
— Наистина си мислех, че като се омъжа за доктор, поне ще са гарантирани добрите лекарски грижи за семейството ми — продължи Катрин, надвиквайки шума от душа. — Не съм ли била права?
Чарлз продължи със заниманието си, разглеждайки полуизбръснатото си лице и докато правеше това, забеляза, че клепачите му са леко подпухнали. Стараеше се да избегне кавгата, фактът, че „лекарските проблеми“ на семейството се разрешаваха някак от само себе си в рамките на 24 часа, явно убягваше на Катрин. Нейните неотдавна пробудени майчински инстинкти настояваха за специалист по всяко кихане, болка или спазъм на стомашно разстройство.
— Мишел още ли се чувства зле? — попита Чарлз. По-добре беше да разговарят конкретно.
— Не би трябвало аз да ти го казвам. Детето се чувства зле от известно време.
Вбесен, Чарлз се пресегна и дръпна края на завеската.
— Катрин, аз изследвам раковите заболявания, не съм педиатър.
— О, извинявай — каза Катрин и подложи лицето си под водата. — Мислех, че си лекар.
— Няма да ти позволя да ме вкараш в спор — отвърна сопнато Чарлз. — Има грип наоколо. Пипнала го е и Мишел. Хората се чувстват гадно около седмица и после минава.
Катрин дръпна главата си от струята и погледна Чарлз.
— Въпросът е там, че тя се чувства гадно от четири седмици.
— Четири седмици? — попита той. Времето придобиваше странното свойство да се размива и изчезва, щом се сблъскаше с работата му.
— Четири седмици — повтори Катрин. — Не мисля, че изпадам в паника от първите признаци на една настинка. Мисля, че е по-добре да заведа Мишел в Педиатричната болница и да я прегледа д-р Уайли. Освен това, мога да посетя момчето на Шонхаузер.
— Добре, ще прегледам Мишел — съгласи се Чарлз, обръщайки се пак към мивката. Четири седмици беше твърде много за един грип. Вероятно Катрин преувеличаваше, но от опит все пак знаеше, че е по-добре да не пита. Всъщност, най-добре беше да сменят темата. — Какво му е на момчето на Шонхаузер?
Семейство Шонхаузер бяха съседи, които живееха на около една миля нагоре край реката. Хенри Шонхаузер беше химик в МИТ и един от малкото хора, с които Чарлз обичаше да се среща. Момчето на Шонхаузер, Тад, беше с една година по-голямо от Мишел, но поради разликата в рождените дати двамата ходеха на училище в един и същи клас.
Катрин излезе изпод душа, доволна, че тактическият й ход да накара Чарлз да прегледа Мишел, беше успял така добре.
— Тад е в болницата от три седмици. Чувам, че е много болен, но не съм говорила с Мардж, откакто са го взели там.
— Каква е диагнозата? — Чарлз намести бръснача под левия си бакенбард.
— Нещо, което никога не съм чувала. Еластична анемия, или нещо такова — каза Катрин, докато се сушеше с хавлията.
— Апластична анемия? — в недоумение попита Чарлз.
— Нещо подобно.
— Боже мой! — каза Чарлз, облягайки се на мивката. — Това е ужасно.
— Защо? — Катрин инстинктивно усети неясна паника.
— Това е болест, при която костния мозък престава да произвежда кръвни телца.
— Сериозна ли е?
— Винаги е сериозна и често фатална.
Ръцете на Катрин безжизнено застинаха до тялото й, мократа й коса изглеждаше като неизцедена стирка. В гърдите й се примесиха съчувствие и страх.
— Заразна ли е?
— Не — разсеяно отговори Чарлз. Опитваше се да си спомни какво точно знаеше за това заболяване. Не беше разпространена болест.
— Мишел и Тад прекарваха доста време заедно — каза Катрин. Гласът й звучеше несигурно.
Чарлз я погледна и разбра, че тя очакваше от него да разсее страховете й.