Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
– Няма начин – вдиша той.
Затъмненият Хамър спря точно пред автобусната спирка и когато стъклото на прозореца се плъзна надолу, Белият имаше напълно „луд до мозъка на костите си“ вид** зад волана – и не защото Сайпръс Хил*** бяха усилени до дупка.
– Качвай се! Хайде, качвай се.
– Какво, по дяволите, правиш? – заекна Джонси, като все пак заобиколи и зае пасажерското място.
О, по дяволите, мамка му – белият задник не бе пълен кретен, щом успя в това начинание.
Още щом натисна педала за газта, двигателят изрева и грайферите на гумите захапаха снежната настилка, и се изстреляха с петдесет километра в час за секунда.
Джонси сграбчи първото, което намери, за да се задържи, когато преминаха на червено, качиха се на бордюра и пресякоха паркинг Ханафорд. Музиката се сля със звука от колата, анонсиращ, че не са си сложили предпазните колани.
Джонси се ухили.
- Да, по дяволите, копеле! Ти, откачено снежнобяло копеле…– Мисля, че това е Джъстин Бийбър.
Застанал пред щанда на чипс Лейс, Куин вдигна поглед към високо-говорителите, вградени в плочките по тавана.
– Да, прав съм и се мразя, че знам, че е той.
До него Джон Матю описа думи чрез езика на знаците:
- Откъде знаеш?
– Малкият нещастник е навсякъде.
За доказателство той посочи към поздравителна картичка, изобразяваща „Всичко се възстановява за четвърт час“. – Заклевам се, това хлапе е доказателството, че Антихристът идва.
- Може би е вече дошъл – каза Джон.
– Това би обяснило феномена Сайръс****.
- Правилно.
Докато Джон се върна към избора на храна, Куин огледа отново магазина. В четири сутринта дрогерията CVS беше напълно заредена със стока, ала пуста, с изключение на тях двамата и типът зад касата, който четеше брой на Нешанъл Енкуайърър*****, хапвайки Сникърс.
Без лесъри. Без шайката копелета.
Нищо за стреляне.
Освен образа Бийбър, който се виждаше.
- Ти какво ще си вземеш? - изписа Джон.
Куин сви рамене, без да прекъсва огледа. Като аструкс нотрум на Джон беше негова отговорност приятелят му да се върне здрав и читав в имението на Братството. Бе минала година от назначението му, всичко изглеждаше добре и...
Боже, Блей му липсваше.
Поклати глава и протегна невиждащо ръка. Когато погледна, видя, че е взел чипс с лук и сметана.
Зърна логото на „Лейс“ и картофа в близък план, а всичко, за което си мислеше, беше как с Джон и Блей прекарваха вечерите си у родителите на Блей – играеха на екс-бокс, пиеха бири и мечтаеха за по-доброто и по-голямото в живота след промяната.
За нещастие, по-доброто и по-голямото се оказа отнасящо само до телата им. Ала може би бе само негово мнение. Джон все пак беше щастливо обвързан. А Блей беше с…
По дяволите. Дори в мислите си, не смееше да изрече името на братовчед си.
– Готов ли си, Джей-мен? – попита остро.
Джон Матю взе пакет Доритос и кимна.
- Да вземем нещо за пиене.
Докато вървяха още по-навътре из магазина, Куин съжали, че не е в центъра на града, да се бие в тъмните улички срещу който и да било от главните им врагове. Като си почиваше в тези спокойни квартали, имаше време да помисли за...
Отново възпря мислите си.
Както и да е. Освен това мразеше да контактува с членове на глимерата, което беше взаимно чувство. За съжаление, членовете на аристокрацията полагаха неимоверни усилия, за да се върнат в Колдуел, и така Рот се оказваше затрупан с обаждания за предполагаемо видени убийци.
Като че ли лесърите нямаха друга работа освен да се шляят из овощните градини, потънали в зимен сън, или покрай басейните, завити с брезент.
Все пак обаче кралят не беше в състояние да каже на надувките да вървят по дяволите. Не и откакто Кор и шайката копелета бяха изстреляли куршум в кралското му гърло.
Предатели. Негодници. С малко късмет Вишъс щеше съвсем скоро да докаже без сянка от съмнение, че те бяха стреляли с пушката, използвана в опит да разфасова един от братята. И тогава, Братството щеше да им забие главите на колове и да ги подпали.
И щяха да открият кой от Съвета съюзничеше с новия враг.
Да, леснотия беше новото понятие в играта, така че веднъж седмично през нощта, всеки екип идваше в квартала, където той бе отраснал, чукаше по вратите и претърсваше наоколо.