Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
2
Археологическият институт в Санта Фе се издигаше върху ниско плато между подножието на хълмовете Сангре де Кристо и самия град Санта Фе. Към института нямаше обществен музей и лекциите се свеждаха до семинари и факултативни колоквиуми. Гостуващите учени и професорите бяха повече от студентите. Кампусът обхващаше тридесет акра и ниските кирпичени сгради почти не се виждаха зад оградените със стени градини, кайсии, лехи с лалета и стари, натежали от цветове люляци.
Институтът се занимаваше предимно с научноизследователска дейност, разкопки и консервация и притежаваше една от най-богатите сбирки от праисторически артефакти на индианците от Югозапада в света. Богат, затворен и верен на традициите си — археолозите в цялата страна изпитваха благоговение и завист само при вида му.
Нора изчака и последният от студентите й да напусне кирпичената аудитория, после събра бележките си и ги напъха в огромната си кожена чанта. Това бе последната лекция от семинара „Изоставянето на Чако: причини и условия“. За пореден път я бе поразило необичайното отношение на студентите в института тихи, почтителни, сякаш неспособни да повярват на късмета си, че са спечелили десетседмични стипендии.
Тя излезе от прохладния сумрак и под утринните слънчеви лъчи бавно закрачи по чакълената алея. С кирпичените си обли стени и щръкнали напред тавански греди сградите в стил пуебло-възраждане1 бяха боядисани в топъл ръждив цвят. Над планината се събираха буреносни облаци, тъмни отдолу, но покрити с разширяваща се яркобяла корона. Когато вдигна глава нагоре, остра болка прониза ожулената й шия и Нора се пресегна да я разтрие. В небето тъмна сянка скри слънцето.
Тя подмина паркинга и продължи по заобиколен път до края на кампуса. После зави по настлана с плочи алея, от двете страни на която се издигаха пирамидални тополи и стари китайски брястове. Пътеката свършваше при безлична сграда, на чиято дървена табелка пишеше просто „АРХИВ“.
Показа служебната си карта на пазача, разписа се в книгата и спря пред нисък портал с бетонно стълбище, което водеше надолу в мрака. Надолу в Картографското хранилище.
За миг се напрегна — мракът отново й донесе неканен спомен от предишната вечер. Пак усети забиващото се в кожата й строшено стъкло, стискащите я лапи, отвратителната сладникава смрад…
Нора се отърси от спомена и се спусна по тесните стъпала.
В колекциите на института имаше безброй безценни артефакти. И все пак нищо в кампуса не беше толкова строго охранявано, колкото съдържанието на Картографското хранилище. Въпреки че нямаше съкровища, там се пазеше нещо далеч по-ценно: местонахожденията на всички известни археологически обекти в Югозапада. Те бяха над триста хиляди — от обикновени кремъчни находища до грамадни руини със стотици помещения, всички грижливо обозначени в картографската сбирка на института. Нора знаеше, че са разкопани съвсем малка част от тези обекти — останалите лежаха и чакаха под пясъка или скрити в пещери. Всеки номер на обект отговаряше на запис в институтската база данни, който съдържаше от подробни инвентарни списъци до проучвания и дигитализирани скици и писма — електронни карти на съкровища, водещи до праисторически артефакти на стойност милиони долари.
На Нора винаги й се бе струвало странно, че такова място се пази от Оуен Смолс. Блестящ в изтърканите си кожени дрехи, мускулестият Смолс винаги изглеждаше така, сякаш току-що се връща от експедиция до най-далечното кътче на света. Малцина знаеха, че е момче от богато семейство от източните щати, че е завършил с пълно отличие университета „Браун“ и че ако го оставят в пустинята, моментално ще се изгуби.
Стълбището водеше до метална врата с прозорче, над което светеше червена лампа. Нора бръкна в чантата си, извади служебната си карта и я пъхна в прореза. Когато лампичката светна в зелено, тя отвори вратата и влезе вътре.
Смолс имаше невероятно малък офис извън самото хранилище, разположен над читалнята. Когато я видя да влиза, той се изправи и внимателно остави някаква книга на бюрото си.
— Доктор Кели — каза Смолс. — Нора, нали?
— Добро утро! — колкото може по-небрежно поздрави тя.
— Отдавна не съм ви виждал — отвърна Смолс. — Жалко. Ей, какво ви е на ръката?
Нора хвърли поглед към превръзката.
— Драскотина. Оуен, трябват ми две карти.
Смолс въпросително я погледна.
— В квадранти С-3 и С-4 на щата Юта. Платото Кайпаровиц.
1
Пуебло — тип селище на някои индиански народи в Югозапада на САЩ и части от Южна Америка. — Б. пр.