Философия в будоара (Първите четири диалога)
- Автор: Де Сад Донасьен Альфонс Франсуа
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Пулсио
- Переводчик: Боян Богоев
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Философия в будоара (Първите четири диалога)». Краткое содержание книги:
Сластолюбци от всички възрасти и всякакъв пол, на вас единствено подарявам тази книга: хранете се от принципите, които поощряват вашите страсти; хладните и плоски моралисти ви заклеват да се откажете от тях, но тези страсти са само примамка на природата за благото на човека, комуто тя е дала очи.
Похотливи жени, нека ви послужи за модел сладострастницата Сент-Анж; плюйте подобно на нея, върху всичко, което противоречи на божествените, почитани през целия й живот от нея закони на наслаждението.
Млади момичета, измъчени от нелепите и опасни вериги на добродетелите, на отвратителната религия, подражавайте на пламенната жена; разкъсвайте, потъпквайте, като нея, всички смехотворни напътствия на глупаците-родители.
ДОЛМАНСЕ: Е, хайде, прелестна Йожени, отпуснете се… Срамът — това е вехта добродетел; с вашето очарование вие трябва да минете лесно без него.
ЙОЖЕНИ: Но приличието…
ДОЛМАНСЕ: Още една стара привичка, върху която днес всички плюят. Това противоречи на природата. (Долмансе прегръща Йожени и я целува).
ЙОЖЕНИ (защитавайки се). Престанете, господине!… Вие се държите с мен твърде неделикатно!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Йожени, да не бъдем лицемерни към този мил човек; повярвай ми, аз го познавам не повече отколкото ти; но виж как му се отдавам! (Целува го в устата). Подражавай ми.
ЙОЖЕНИ: О! Аз безумно искам това; от кого да взимам пример, ако не от тебе! (Тя се отдава на Долмансе, който я целува страстно, прониквайки с език в устата й).
ДОЛМАНСЕ: Колко очарователно, колко мило създание!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ (целувайки я също). Ти какво мислиш, малка хитрушке, че ще изпусна своето щастие?
При това Долмансе, прегръщайки двете, примерно четвърт час, ги целува и те му отвръщат със същото.
ДОЛМАНСЕ: Ах! Какви прелюдии! Те ме опиват със сладострастие. Госпожи, страшно топло е; да се съблечем. Ще ни бъде много по-удобно, повярвайте.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Съгласна съм; да облечем тези полупрозрачни дрехи: те ще завоалират само примамките, които засега трябва да скриваме от желанията.
ЙОЖЕНИ: Да ви кажа право, скъпа, вие ме карате да правя такива неща!…
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ (помагайки й да се разсъблече). Съвсем забавни, нали?
ЙОЖЕНИ: Най-малкото, твърде неприлични, съгласи се. Ах! Как ме целуваш!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Прелестна гръд!… Това е едва разцъфнала роза.
ДОЛМАНСЕ (разглеждайки гърдичките на Йожени, без да ги докосва). И която обещава други примамки… къде по-ценни.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: По-ценни?
ДОЛМАНСЕ: О, да! Кълна се в честта си! (При тези думи Долмансе се опитва да извърти Йожени така, че да я разгледа отзад).
ЙОЖЕНИ: Не, не, моля ви.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не, Долмансе… За сега аз не искам да видите обекта, който има толкова огромна власт над вас; вие не ще можете да разсъждавате хладнокръвно, а ние се нуждаем от вашите уроци; преподайте ни ги. Миртите, които жадувате да получите, ще бъдат ваша награда.
ДОЛМАНСЕ: Както искате. Но за да дам на това мило дете първите уроци по разврат, е необходимо и вашето любезно съучастие, мадам.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: На добър час!… Е, добре, ето аз съм цялата гола: разсъждавайте с моя помощ колкото искате!
ДОЛМАНСЕ: Ах! Какво прекрасно тяло!… Това е самата Венера!
ЙОЖЕНИ: О! Колко си красива! Искам да те попипам, искам да те целуна (Прави го).
ДОЛМАНСЕ: Изумителни намерения! Укротете своята разпаленост, прекрасна Йожени, сега ми е нужно само вашето внимание.
ЙОЖЕНИ: Да, да, аз слушам… Това е, защото тя е така красива, така пухкава, така свежа!… Нали е прелестна моята приятелка, господине?
ДОЛМАНСЕ: Разбира се, тя е прекрасна… съвсем прекрасна; но аз съм убеден, че вие в нищо не й отстъпвате… И така изслушайте ме, прелестна малка ученичке, иначе, ако не бъдете послушна, ще се възползувам от всички права на възпитателя.
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: О, да, Долмансе, предавам ви я; ако не се покори, трябва много добре да й се скарате.
ДОЛМАНСЕ: Не ми се ще да губя време за увещания.
ЙОЖЕНИ: О, Боже! Вие ме плашите… Какво смятате да правите, господине?
ДОЛМАНСЕ (говори нещо неясно и целува Йожени по устните). Наказания… шляпвания. И това прелестно, малко дупенце ще отговаря за прегрешенията на главата. (Пляска я през полупрозрачната дреха).
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Да, аз одобрявам намерението, но не съм съгласна с останалото. Да започнем урока. А то трошиците време, с което разполагаме, ще се разпилеят в предисловие и цялото ни възпитание ще пропадне.
ДОЛМАНСЕ (в хода на обясненията, се докосва до всички части от тялото на г-жа дьо Сент-Анж). Започвам. Няма да говоря за тези две полукълба: на вас, Йожени, както и на мене, ни е добре известно, че се наричат гърди или цицки; по време на наслаждението те са просто незаменими. Те са пред очите на любовника, когато се празни, той ги гали, стиска; понякога стават престол за наслаждението; между двата хълма на Венера любовникът слага своя член, жената го обхваща с гърдите си, притиска го и след като направи няколко движения, мъжът може да излее там възхитителния балсам, изпускането на който е истинско щастие за развратниците… Впрочем, мадам, не е ли време да кажем на нашата възпитаница няколко думи за члена?